Роден е на 21 юли 1936 г. в с. Горни Лом. Средно образование завършва във Видинската гимназия през 1954 г., а висше в Московския нефтен институт през 1960 г. През 1966 г. завършва и второто си висше образование в СУ“Св.Климент Охридски“ по специалността „Българска филология”. От 1968 г. до 1974 г. е гл. редактор на радиостанция „Младост“ към Българското национално радио, а след това е отговорен редактор на българо-съветския алманах „Дружба“. През периода 1976-80 г. е  секретар, а от 1980 г. до 1988 г. е главен секретар  на Съюза на българските писатели. След това до 1990 г. е пълномощен министър и директор на Българския културно-информационен център в Москва. Бил е основател и гл. редактор  на в. “Славянски вестник“, гл. редактор на в. “Жарава“ и директор на в. “Български писател“ и Вапцаровския вестник „Моята вяра“.

      Първите му публикации са от младежките и студентските му години. Сътрудничи на вестниците “Студентска трибуна“, „Пулс“ и „Литературен фронт“ и на списанията „Пламък“, „Септември“, „Съвременник“ и др.

      Автор е на 28 стихосбирки – „Отвесни градове“ /1967/, „Забранена трева“ /1970/, „Спасено пространство“ /1973/, „Континентални кратери“ /1974/, „Нулев километър“ /1974/, „Брод на образи“ /1974/, „Гранитово. Поема“ /1975/, „Безкрайни мостове“, „Вътрешно време“, „Работни пегаси“, „Писмо за Левски“ /1977/, „Септемврийска поема“ /1983/, „Среднощна болка“ /1983/, „Дума дадена за свободата“ /1985/, „Винт или поема за комунисти“, „PS С любов“, „Безсънни местожителства“, „Молитва за Македония“, „Кръвта на птиците“, „Поетът, лунната усмивка и чудовищата. Антипоема“ /1995/, „Здравей вещице, здравей мила“ /1996/, „Светлина от лебед. Интимна лирика“ /2002/, „Дневен фенер. Неиздавани стихотворения“ /2005/, „Часовник“ /2006/, „Русото глухарче“ /2007/, „Небесна лодка“ /2016/ и на публицистичната книга „Родена от морето“. Негови стихосбирки са издадени в Русия, Испания, Турция, Индия и Чехословакия, а стиховете му са преведени на всички европейски и славянски езици.

      Член е на СБП и на Перуанската академия на поетите.

      Лъчезар Еленков е отличен с Националната награда за литература на ЦК на ДКМС, наградата за литература на Международната фондация „Георги Димитров“ /Димитровска награда/ и наградата на сп. “Млада гвардия“- Москва, получил е и националните награди  учредени на имената на Гео Милев, Михалаки Георгиев и Иван Нивянин. Народен деятел на културата /1986/.

      Носител е на най-високите държавни отличия – ордените „Кирил и Методий“ I ст., „Червено знаме на труда“ I ст., „Народна Република България“ I ст. и „Стара планина“ I ст., както и на множество медали, юбилейни значки и грамоти.

      Почетен гражданин на Белоградчик.

       Умира на 6 септември 2020 г. в София.