Арх. Коста Николов е роден на 30 ноември 1891 г. във Видин. Едва дванадесет годишен остава кръгъл сирак. Педагогическият съвет на Видинската мъжка гимназия многократно със свои решения и поради социалното му положение, и поради високия му успех и примерно поведение го е освобождавал от училищните такси, гласувал му е помощи и награди и му е предоставял средства за облекло и прехрана. През 1908 г. завършва гимназията с пълно отличие и е приет във Военното училище в София, но поради заболяване прекъсва обучението си и се завръща във Видин. Впечатлен от неговото ученолюбие Петър Стоянов, състоятелен видински търговец, му отпуска персонална стипендия за следване в Мюнхен и през 1909 г. Коста Николов е приет за студент във Висшето техническо училище, специалност „Архитектура“ при проф. Теодор Фишер. През 1912 г. прекъсва следването си и  участва в Балканската война. През 1914 г. се дипломира с отличен успех и се завръща в България. Назначен е за стажант-архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1915 г. е мобилизиран и участва като взводен командир по време на цялата Първата световна война. През 1919 г. се завръща от фронта и отново е назначен в министерството, но през следващата година заедно с арх. Илия Попов, също от Видинския край /виж отделна статия/, създават частно архитектурно бюро и се отдават на свободна практика, като печелят призови места още на първите конкурси за проектиране на обществени и частни сгради, на които се явяват – Главна дирекция на мини „Перник“,  Почивна станция на митническите чиновници – Банкя, Окръжна сметна палата – Плевен, Военен клуб – Лом, Драматичен театър – Разград и др.. Завоюват и втори места на конкурсите за – Агрономирески факултет на СУ – София, Окръжна сметна палата – Шумен, Работническа болница – София и др. Богат е и списъкът на проектираните техни и негови сгради и в родния му град Видин. Той е автор  на архитектурните проекти на читалище „Цвят“ , митрополитската църква „Св. Николай Мирликийски чудотворец“, мавзолеят на „Екзарх Антим I“, къщите на – митрополит Неофит /на ул.“Найчо Цанов“ /, на д-р Минков /1926/ /днес Дирекция на ОИМ-Видин/, на Е.К.Д. Попова /разрушена при строителството на к-с „Съединение“/. В гр. Кула също има домове изградени по неговите проекти – на братя Нинко и Тодор Вълчеви, на Цоко Стойков и на Андрей Вълчев. Негов е и проекта на църквата в с. Неговановци.

     Коста Николов е и сред учредителите на Дружество на българските архитекти през 1927 г., а от 1936 г. до 1943 г. и негов несменяем председател.

      След творческата криза, която е в резултат на жестокото убийство и последвалото изгаряне на сина му, който следва в Германия, от Гестапо през 1943 г. , поради участието си в съпротивата арх. Коста Николов отново разгръща енергията и таланта си. През периода 1945-1947 г. е председател на секция „Архитектура“ при Камарата на народната култура. От 1948 г. до 1950 г. е началник на отдел „Архитектура“ в Министерството на комуналното стопанство, а от 1950 г. до 1960 г. е ръководител на ателие в „Главпроект“- София. По  архитектурни проекти на ръководен от него екип е изграден комплекса ЦУМ /1957/ плюс сградата на Министерството на тежката промишленост,  в която днес е  Министерския съвет на България. Той ръководи и колективите по оформянето на центъра на София и изграждането на курортния комплекс „Дружба“ /днес „Св. св. Константин и Елена“/.

Когато получава в Германия тленните останки на сина си той запазва пръст от ръката и кичур от косата на момчето и се зарича да ги вгради в най-мащабния си архитектурен проект. Според негови съвременници те са вградени в основите на ЦУМ. В потвърждение на техните спомени е историята от 2001 г., когато при реновирането на сградата от британски инженери под източния вход на ЦУМ е открита метална кутия и по тяхно решение тя е оставена отново на мястото, на което е намерена в памет на загиналото момче.

      Значителен е и приносът на арх. Коста Николов за разгръщане на жилищното и кооперативно строителство в столицата и  страната. По тази причина обикаля много български градове и изнася беседи, пише статии и ръководи дискусии и конференции.

      Включен е и в авторския колектив разработващ глава „Жилищни и обществени сгради 1878-1944 г.“ на изданието на Българската академия на науките „Кратка история на българската архитектура“, което е отпечатано обаче едва след неговата смърт.

     Арх. Коста Николов е носител на високи държавни отличия и Димитровска награда. През 1977 г. по повод на 50-та годишнина от учредяване на Дружество на архитектите в България/по късно преименувано на Съюз на архитектите в България/ името му е поставено сред имената на 5-те най-успешни български архитекти. В София, в района на в.з. „Малинова долина“ има улица, носеща неговото име, а на ул.“Сердика“ №22 в изцяло реставрирана в първоначалния си вид сграда, построена по негов проект, е открито оригинално заведение, носещо името „Лакомникъ“.

     Умира на 14 ноември 1961 г. в София.

     За повече информация виж ДА-Видин, Ф 487.