Художникът Кирил Петров е роден на 6 януари 1897 г. в с. Сталийска махала, Ломско. През 2015 г. завършва Педагогическото училище в Лом, мобилизиран е и изпратен по фронтовете на Първата световна война /1916-18 г./, като достига до офицерски чин и командир на взвод. След края на войната учителства в родното си село и други населени места и кандидатства в Художествената академия – София, в която е приет през 1921 г., специалност „Живопис“ в класа на проф. Никола Маринов. Бил е сред най-активните членове на Дружеството на независимите художници. Завършва академията през 1926 г. и отново работи като учител по изобразително изкуство. В този период учителства в Кула, Белоградчик и Видин и е учител и откривател на таланта на големия видински художник Стефан Стефанов Тодоров /виж отделна статия/. През 1930 г. се установява в София, работи на свободна практика и е сред учредителите на Дружеството на новите художници. През 1943-1945 г. участва във Втората световна война.
Първата му самостоятелна изложба е през 1934 г. в София, а втората отново в София през 1946 г. Подложен на унищожителна критика и обвинен във формализъм и упадъчност до 1961 г. преустановява участието си в изложби. През 1971 г. успешно участва от името на България в триенале в Делхи, Индия, а през 1972 г. подрежда третата си самостоятелна и ретроспективна изложба в София. Последната му самостоятелна изложба е през 1977 г.
Изкуствоведите го определят като „смел художник“, сменящ и смесващ стилове и техники. Въпреки че в картините преобладава патриархалния бит той не е чужд и на импресионизма, но пък е подвластен и на своята самокритичност. Известен е факта, че изгаря повече от 100 свои картини, защото смята, че са подражателни на стила и персонажите на Владимир Димитров – Майстора, когото буквално е боготворял. През 60-те години на ХХ век коренно променя стила си и залага на геометризма, за да го доразвие през 70-те години , когато чрез играта на формите и цветовете успява да внуши и триизмерност на образите и предметите. Популярни са както цикъла му „Пространственост“ /1969/ така и картините му „Къщовници“ /1962/, „Майчина утроба“ /1962/, „Мисли“ /1974/, „Плодородие“ и др.
Кирил Петров е автор на над 700 творби, като близо 400 от тях са във фонда на Националната художествена галерия. През 2007 г. по време на ретроспективна изложба посветена на 110 годишнината от рождението му фонда е допълнен с негови картини от личната колекция на Светлин Русев. Галериите в Русе и Сливен също притежават знакови негови платна.
Носител е на високи отличия и награди – златен медал от Международното изложение в Париж /1937/, наградата на СБХ на името на „Владимир Димитров – Майстора“ /1973/, Първа награда на конкурса „Голо тяло“ на СБХ /1974/ и др.
През 1966 г. излиза книга-каталог с негови картини и анализ на творческата му палитра под редакцията на Борис Иванов.
През 1980, 1995, 2005 и 2007 г. са организирани тематични и ретроспективни изложби с негови творби.
Читалището в родното му село Сталийска махала, носи неговото име.
Умира на 28 декември 1979 г. в София.