Писателят Йордан Вълчев е роден на 24 юни 1924 г. в гр. Кула. Средното си образование завършва в София през 1942 г. и взема участие като запасен офицер в заключителната фаза на Втората световна война /1945/. Награден е с орден за храброст II степен. Висшето си образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 1949 г. Още като студент през 1947- 48 г. е вътворен в лагера „Куциян“ за промонархическите си убеждения и агитация, но е освободен предсрочно и му дават възможност да се дипломира. Работи като хамалин, секач, снабдител и чиновник в различни предприятия, а от 1957 г. до 1986 г. е административен директор на сп. „Славейче“. През 1958 г. отново е вътворен, но този път в Старозагорския затвор.
Първата му публикация и през 1939 г. във в. „Литературен кръг“ /Видин/. Сътрудничил е с разкази, очерци и репортажи в периодичния печат. Първата му книга „Боеве“ /1946/ е сборник с разкази за Отечествената война. Тя предизвиква широк отзвук и противоречиви оценки от страна на критиката. Автор е на исторически романи, разкази за миналото и от съвременния му живот, разкази за деца, студии върху старобългарския календар и др.
Йордан Вълчев издава следните книги – „Боеве. Разкази“ /1946/, „Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител“ /1956/, „Напред знамената. Роман“ /1963/, „Цар Симеон. Исторически очерк“ /1965/, „Бунт на владетеля. Роман“ /1967/, „Родихме се змейове. Разкази“ /1969, 2002/, „Сигнали за атака. Разкази“ /1969/, „Стъпала към небе. Роман“ /1969,1979,1990/, „Сватба. Разкази“ /1970/, „Тошко и Божко. Разкази за деца“ /1973/, „На педал. Разкази“ /1978/, „Древният календар на българите. Студия.“ /на български, английски, немски и испански език/ /1978, 2008/, „Исперих. Опит на тема Владетелят и свободата“ /1979, 1991/, „Отстъпление няма. Повести“ /1981/, „Старо злато. Разкази“ /1983/, „Цар Симеон. Хроника“ /1984/, „Календар и слово. Есета“ /1986/, „Надбягване. Роман“ /1986/, „Наклонената кула в Кула. Разкази“ /1988/, „Куциян. Мемоари“ /1990/, „Мими Мимоза“ /1991/, „Две изречения на Исус Христос“ /1998/, „Календар и хронология“ /1999/, „От нулата нагоре“ /1999/, „Дневниците на писателя дисидент“ /2004/, „Съчинения. В 6 тома“ /2011-2014/.
През 1976 г. за сборника „Боеве“ получава наградата на Министерството на отбраната „Златен меч“.
Умира на 14 декември 1998 г. в София.
Има 5 деца. Негов син е проф. Боян Йорданов Вълчев /виж отделна статия/.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф-1017.