Житиеписецът Йоасаф Бдински е видински митрополит от края на XIV век.
Сведенията за него са много оскъдни. Прието е, от изследователите на средновековната ни литература, че е потомък на знатен видински род и че още от младини става монах. По настояване на населението и на цар Иван Шишман през 1381 г. той е ръкоположен от цариградския патриарх за видински митрополит. Известно е също, че през 1394 г. заедно с Константин, синът на цар Срацимир, пътуват за Търново във връзка с „някои необходими и важни царски работи“. От поробеното вече Търново Йоасаф Бдински взема мощите на св. Филотея, които пренася тържествено във Видин. На 28 май 1395 г. когато за пръв път се чества във Видин денят на светицата той произнася своето „Похвално слово и отчасти чудесата и животът на нашата преподобна и триблажена наша майка Филотея“, запазено по препис в Рилския панегирик на Владислав Граматик от 1479 г. Счита се за вероятно, след падането на Видин под турско робство през 1396 г., видинският митрополит да е емигрирал в още непоробената Сърбия.
Похвалното слово за св. Филотея е единственото известно произведение на Йосаф Бдински. Материал за него авторът черпи от Житието на Филотея от Евтимий Търновски и други източници. Първите две уводни глави са оригинални. В следващите се разказва за живота и делата на светицата, за пренасянето на мощите ѝ от Калоян от Поливот в Търново и за падането на търновското царство под турска власт и наново откриването на мощите, което е отново чисто авторски текст. Словото е изцяло в традициите на Евтимиевата школа, но авторът намира начин да изрази и своя патриотизъм, преживявайки дълбоко трагедията на българския народ и отреждайки на поробителя „на небето…безкрайни и вечни мъки“ и отправяйки съкровена молитва към Филотея, поместина в заключителната част, не за спасението на душата, а за запазване на страната от чужд гнет.
Похвалното слово е публикувано в няколко издания „Стара българска литература“/1922/, „Христоматия по старобългарска литература“/1961/ и „Старобългарски страници. Антология“/1966/.
Счита се, че е автор и на „Слово за Ромил Бдински“.
Улица във Видин носи неговото име.