Художникът Йоан Кирилов е роден на 20 януари 1966 г. във Видин. Син е на художниците Георги Петров /виж отделна статия/ и Анета Дръгушану /виж отделна статия/. Средното си образование завършва в Националното училище по изкуствата“Илия Петров“ – София, а висше в Художествената академия в Букурещ /1989-1995/. Има специализация по изобразително изкуство в Тексас. Значителна част от живота и творческата му дейност преминават в Мадрид /2007-2013/, Лондон /2013-2017/ и САЩ, а от няколко години се е установил в гр. Дюселдорф, Германия.
През 2003 г. в специализирания портал „LITERNET“ в своята статия „Трансформациите в българската живопис през 90-те години. Постмодерно усъмняване в „Традиционната материя““, авторът ѝ Свилен Стефанов пише за Йоан Кирилов „Йоан Кирилов доскоро не беше особено познат на българската публика и критика, поради факта, че преди около повече от десетина години предпочете да следва в Румъния, а след това а живее в САЩ. Неговите работи са свързани като визия с Интернет, независимо от това, че става дума за „традиционна“ живопис върху платно. Електронните образи се появяват върху повърхността на картината със средствата на маслената живопис. Класическата медия стимулира електронната – живописната повърхност на места имитира трептенията или дори сривовете в електронната комуникация. Това е живописно „подражание“ на повърхността на новата технологична матрица на съвременното общество, която от помощно средство бива припозната тук и като нова възможна „реалност“. Много от образите са на известни, дори култови личности на западното общество и неговата филмова инустрия. Например Кирилов създава противоположни семантични ситуации – работата „Страфх“ показва краката на Годзила по улиците на Ню Йорк и бягащите в ужас хора. Друго платно обръща разказа: върху образа на някакъв талибан са се появили рекламни надписи за новите модели мобилни телефони на „Нокиа“ и „Сименс“, а работата се нарича „Окончателна победа на капитализма над всичко, което се осмели да застне на пътя му“. Удивителен е един фантазен образ на човек с огромна рунтава шапка, с очила и насочен револвер. Текстът над него е не нещо друго, а познатото от филмите обръщение на американските ченгета: „Freeze Muthafucka“ /което е нецензурен израз/. Творбите у са пронизани от текстуална агресия – това може да са реклами или чисти безумия, нерядко дублирани на китайски. В тях нещата не свързани просто с някакъв виц – те са дълбоко безумни и сякаш свързани с девиациите на нашето време.“