Поетесата Искра Димитрова е родена на 24 декември 1953 г. в гр. Ямбол. Учи в Ямбол и Велико Търново, а средното си образование завършва във Видинската гимназия с пълно отличие и златен медал. Дъщеря е на художника и общественика Марчо Димитров /виж отделна статия/. Още от детските си години се занимава активно с музика, танци и рисуване, но особен интерес и талант проявява в рецитаторското изкуство. Висше образование получава във Висшия институт по култура в Ленинград по специалността „Режисура на масови представления“ /1979/ отново с отлична диплома.
След дипломирането си постъпва на работа като методист в Окръжен съвет за култура – Видин. Под нейна режисура са спектаклите на площада на гр. Видин посветени на 1300 годишнината на българската държава /1981/, освобождението на България от турско робство /1983/ и честването на 40-та годишнина от 9 септември /1984/. Има заслуги за организирането на първия международен пленер на пейзажа в Белоградчик, първата национална художествена изложба „Никола Петров“- Видин, летните театрални празници на класическата драма в крепостта „Баба Вида“, поетическата обсерватория в Белоградчик, празниците на кантатно – ораториалната музика, Дунавската среща на българските и румънските писатели във Видин, първият симфоничен концерт в пещера „Магура“, гостуването на бележити представители на съветското и българско изобразително изкуство във Видински окръг и на посещенията и участията в културни изяви на популярни актьори, режисьори, писатели, поети и дейци на изкуството и културата от страната и чужбина.
Дълги години Искра Димитрова е на организационна работа като директор на Окръжния комитет за българо-съветска дружба /1984-1988/, организатор в Дома за българо – съветска дружба /1988-1990/, лектор и организатор в Дружество за научни знания „Георги Кирков“.
През 1984 г. прави рецитал спектакъл по собствени стихове, а през 1988 г. участва като актриса в камерната пиеса „Пейката“, заедно с актьора Огнян Каменарски /виж отделна статия/.
След 1992 г. се занимава със собствен бизнес и създава заведение за изкуство и култура „Спарк“ /искра/.
Подготвя, но поради ранната си смърт, не успява да издаде първата си стихосбирка „Щастливи гилотини“ /1997/ и тя е издадена от родителите ѝ и сина ѝ. Те издават и следващите й поетични сборници „Съдба“ /1998/ и „Непресъхнала обич“ /2000/.
Искра Димитрова загива при автомобилна катастрофа през 1997 г.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф-1222.