Писателят, публицистът и дипломатът Иван Матеев е роден на 25 май 1939 г. в с. Струин дол, община Белоградчик. Средното си образование завършва в гимназията в гр. Димово, а висше в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „География“. Специализира международни икономически отношения и защитава докторска дисертация по икономика. Работи в Министерството на външните работи и повече от 25 години е на дипломатическа работа. Бил е и посланик на България в Афганистан. Бил е член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
Иван Матеев има множество статии и публикации в българския и чуждестранен печат и интервюта в специализирани издания и националните електронни медии, част от които са събрани и издадени в отделен сборник.
Автор е на книги с мемоарни спомени и публицистика, както и на художествена литература. Издал е книгите – „Афганистан – мостовете са изгорени“ /1989/, „Да се здрависаш със смъртта“ /1992/, „Самосъд“ /1993/, „Вино с дъх на къпини“ /1996/, „Гневът на папагала“ /1997/, „Смехът на избраните“ /1998/, „Дневник“ – I част /1999/, „Българският кръстопът“ /2000/, „И Господ греши“ /2000/, „Да прегърнеш залеза“ /2001/ и „Друмища“ /2002/.
Умира на 4 януари 2002 г.