Народният артист Иван Господинов Димов е роден на 14 януари 1897 г. в гр. Чирпан. Завършва Драматичната школа на Народния театър и дебютира на сцената на Видинския театър „Вида“ през 1920 г., където пребивава един сезон. Гастролира на сцените на Ломския и Плевенския театри и през 1922 г. постъпва на работа в Народния театър, за да изиграе на сцената му повече от 60 роли за близо 40 години до 1961 г.
В своите спомени за видинския си период Иван Димов споделя в книгата си „Ако имах два живота“ /1967/ „През 1920 год. постъпих във Видинския театър. Там ме привлече обичта и уважението, което изпитвах към талантливия актьор и добрия приятел Болгар Багрянов /виж отделна статия/…По онова време Видинският театър беше един от най-известните у нас. Тогава в малко градове на страната имаше градски театър с голям колектив професионални артисти. Пък и публиката! Трябва да кажа, че видинската публика, привикнала да гледа избрани пиеси, бе колкото „благородна“, даже по-опасна за ония, които за пръв път си проправяха път на сцената…Едва в четвъртата роля Дон Ернесто от „Великия Галеото“ на Ечегарай, имах успех…Щастлив бях да се сближа с Болгар Багрянов, Димка Величкова, Касиян Димитров, Итко Стоянов, Дико Попов, там поставихме „Дяволът“ от Ф. Молнар, „Химн на нищетата“ от С. Белая, „Чест“ от Зудерман и др., не ще и дума, че тая група на предани на изкуството хора със златни сърца и души превъзмогваше сравнително лесно трудностите, които колективът преживяваше, тъй като театърът беше на самоиздръжка.“ За Болгар Багрянов пише с благодарност за това, че му „…вдъхва голяма смелост, като ме обгради с приятелска нежност и със строги режисьорски грижи…Във Видин бе утвърден не само колективния метод за разучаване на ролите, но и за прочетените книги, особено ако биваха пиеси. Изказванията и препирните за „идеята“ в книгата, за образите в нея не свършваха до зори, за да продължат отново на следния ден…“
Интересни са спомените на Иван Димов за Видинския театър, актьорите и публиката, публикувани и в юбилейния сборник „Актьорът Иван Димов“ /1947/ „Актьорите от Видинския театър живеят много трудно. Подкрепата отвсякъде е слаба. Дори те трябва да плащат и наем за театралния салон. Работят денонощно над нови роли – един непрекъснат труд, страшно неблагодарно заплатен. Материалната нищета тъй ги притиска, че те едва преживяват, но никой не изменя, не престава да мисли за театъра…За публиката във Видин аз съм съхранил приятно чувство. Тя ни беше близка на нас, актьорите, казваше ни и хубавото, но и лошото ни сочеше. Аз винаги съм се вълнувал и се вълнувам, когато се явявам пред зрителите“.
Освен в споменатите спектакли по време на видинския си престой Иван Димов участва и в пиесите „Синята лисица“ от Франц Херцег, „Наймичка“ от Тарас Шевенко, „Край мътния поток“ от Панайот Керемедчиев, „Приказка за вълка“ от Франц Молнар и др. При свои гастроли през следващите години на видинска сцена самият актьор споделя „Моите впечатления от Видин, станали вече спомени, са хубави и приятни. Затова и по-късно, когато гастролирах с „Големанов“, „Може би поет“, „Калин Орелът“, „Депутат“ и др., винаги съм идвал с приятно чувство“.
Сред най-значимите му актьорски постижения в театъра театралната критика сочи образите на главни герои като Разколников, Хамлет, Чарлз Дикенс, Платон Кречет, Хлестаков, Чацки и др.
Иван Димов има впечатляващи постижения и в прохождащото българско кино с ролите си в дванадесет филма, сред които – „Безкръстни гробове“ /1931/ „Калин орелът“ /1950/, „Под игото“ /1952/, „Гераците“ /1958/, „Царска милост“ /1962/, „Тютюн“ /1962/.
През 1949 г. е удостоен с най-високото звание за актьорско майсторство в България „Народен артист“.
Умира на 1 април 1965 г. в Пловдив.