Режисьорът Иван Попов е роден на 9 март 1927 г. в София, но родовият му корен е от с. Раковица. Син е на проф. Васил Иванов Попов /виж отделна статия/ от с. Раковица и учителката Манка Попова от с. Старопатица.
Иван Попов завършва средното си образование в София през 1945 г., но прекарва по-голямата част от ваканциите си в с. Раковица. Приет е за студент по медицина, но след шест семестъра в Медицинския факултет на Софийския университет през 1948 г. кандидатства и е приет във ВИТИЗ, където следва актьорско майсторство при Георги Стаматов и режисура при проф. Кръстьо Мирски. Завършва с отличие института и през творческия сезон 1954/55 г. е разпределен за режисьор във Видинския драматичен театър, където поставя с голям успех пиесите „Три сестри“ от Антон Чехов и „Без вина виновен“ от Александър Н. Островски. За кратко е и художествен ръководител на театъра. През 1956 г. е назначен за режисьор в Студията за документални филми – София, където работи повече от 20 години, създавайки неповторимите документално художествени портрети на класиците Златьо Бояджиев, Владимир Димитров – Майстора, Константин Кисимов, Михаил Попов, Елисавета Багряна, Кольо Фичето и др. Под негова режисура са и документалните филми – „Каменни стъпки за Търново“, „Нарекоха го Велико Търново“, „От Шварцвалд до Черно море“, „Белоградчишките скали“, „Очерци за Индия“, „Картаген“, „Билките говорят“, „Очи, които гледат небето“ за Великденските острови и много други. По негов сценарии и под неговата режисура е и късометражния филм за Видинска област „Вековете разказват“, в който дикторския текст се изпълнява от н. а. Стефан Гецов. С екипа си от оператори и сътрудници посещава всички континенти и много страни, за които създава филми, отразяващи техните специфични природни, исторически, културни, религиозни и народопсихологически забележителности и достойнства. Заедно с Дани Чакалова през 1955 г. създават и сценария на игралния филм “ По-силни от бурята“, пресъздаващ събитията и участниците в Белоградчишкото въстание от 1950 г., но той остава нереализиран.
Иван Попов има още една творческа страст. Той изработва с голямо майсторство и вдъхновение над 100 маски, сред които доминиращи са кукерските маски, ползвайки различни материали, но най вече дърво, като в една от тях е съчетал 240 цвята, за да покаже множеството на художествените похвати в изкуството. Оставя на потомците си и десетки страници изписани със собствени стихове.
Негова съпруга е художничката Мария Ножарова, преподавател по история на изкуството в Художествената академия. Децата им също поемат по пътя на художественото творчество – Марина Попова завършва театрална живопис в Художествената академия, Васил Попов е майстор на металопластиката и бижутата и е известен сред колегите си с прозвището „Маестрото“, а Найден Попов е инженер и монтажник на видеозаписите в Българската национална телевизия. Внуците на Иван Попов и Мария Ножарова също следват родовата традиция и се занимават с различни жанрове и стилове в изкуството.
Иван Василев Попов умира едва на 54 години на 9 август 1981 г. в София.
Още приживе, като че ли с някакво предчувствие за ранната му смърт, Българска кинематография претворява творческия му портрет във филма „Приказка за самотата“ по сценарии на съпругата му Мария Ножарова.