Иванка Павлова Иванова е родена през м. февруари 1952 г. във Видин. Баща ѝ е ветеринарен инспектор, а майка ѝ модна шивачка. Част от детството ѝ преминава в Добруджанския край, където работят родителите ѝ. Средното си образование завършва във Втора видинска гимназия „Лиляна Димитрова“ през 1970 г. В десети клас постъпва в детската театрална школа на Видин и след дипломирането си в гимназията е поканена като стажант актьор във Видинския драматичен театър „Владимир Трандафилов“. Изявява се като талантлива рецитаторка и печели конкурси за рецитаторско майсторство. През 1972 г. е приета за студентка във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, специалност „История“ и е избрана на конкурс за „Мис България“. През 1973 г. поетът Андрей Андреев /виж отделна статия/ я запознава с руския поет Александър Руденко /виж отделна статия/, за когото се омъжва през 1975 г. и с когото заминава за Москва, СССР. Там през 1976 г. е приета за студент в Московския историко-архивен институт и ражда сина си Анатолий Руденко /виж отделна статия/.
Още в ранна детска възраст с нея се случват странни и мистериозни събития, които я насочват към лечителска и гадателска дейност. Стотици са посетителите в дома ѝ и участниците в масовите ѝ сеанси в СССР и България, търсещи нейната помощ и изцеление. Мнозина я сравняват с Ванга, Джуна, Кашпировски и Чумак.
Животът и лечителските ѝ умения и способности са описани от нейния съпруг Александър Руденко в две книги – „Иванка. Жена ми – магесницата“ /1999/ и „Мистерията Иванка“ /2017/.
Иванка Павлова се завръща в родния си град през 1995 г., където умира през 2001 г. По изричната ѝ молба съпругът ѝ и синът ѝ разпръскват праха от тялото ѝ след кремацията над водите на р. Дунав при Видин.