Жельо Димитров Вълков Хайдутов е роден на 12 ноември 1853 г. в с. Градец, Котленско. С протекциите на П.Р. Славейков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов учи до III клас в „Роберт колеж“ Цариград, а с финансовата помощ на д-р Георги Золотович завършва първия випуск на Габровската гимназия. През 1875-76 г. учителства в родното си село. Преследван от турската власт емигрира в Браила, а през 1876 г. участва като доброволец в Сръбско-турската война. За кратко посещава лекции в Московски университет. През 1877 г. влиза в състава на Българското опълчение и е зачислен като ефрейтор в конската сотня. За проявена храброст в сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново е награден със знака на военния орден „Свети Георги“ IV степен. През 1879 г. става учител във Видин и заедно със своя съученик от Габровската гимназия Димитър Мишев основават и издават първия български граждански вестник „Свобода“. След 1982 г. е училищен инспектор във Видин, а през 1985 г. по време на Сръбско-българската война е назначен за околийски управител в Белоградчик и организира отбраната на града. Работил е и като акцизен надзирател и учител. В Белоградчик се оженва за Ана Панова. Избиран е от Белоградчишка околия за народен представител в I-то Велико народно събрание /1879/ и в IX-то /1896/ и X-то /1899/ Народни събрания от Демократическата партия. За няколко години семейството му се премества в гр. Варна, но през 1916 г. отново се завръща в Белоградчик.
Жельо Хайдутов още като ученик в Цариград работи в редакцията на в. „Зорница“, а преди освобождението сътрудничи на вестниците „Право“ и „Македония“. Владеейки много добре руски и френски език превежда голям брой книги – „Н.В. Рукувичанов, Нервен век“, „Лицемерен век“, „Изкуството да бъдем щастливи“, „Изкуството да бъдем здрави“, „Биографията на Лесинг“, „Натан Мудрий“, „Мирабо“, „Емануил Кант-живот и философската му деятелност“. За книжовната си и литературна дейност е награден с кавалерския кръст „Св. Александър“.
Умира на 30 септември 1932 г. в гр. Белоградчик.