Художникът Евстати Иванов Маринов е роден на 6 март 1950 г. в с. Кошава. Детството му преминава в гр. Русе, където получава и първите си уроци по рисуване в школата на известния педагог и живописец Кирил Станчев. Висшето си образование завършва във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, специалност „Живопис“ при проф. Янаки Манасиев, проф. Александър Терзиев и проф. Георги Костов през 1980 г. и се завръща в родния Видин. Бил е уредник в Художествена галерия „Никола Петров“, учител по изобразително изкуство, ръководител на школа „Паскин“ при Окръжния младежки дом и художник на свободна практика. Избиран е за общински съветник и е един от инициаторите за поставяне на бюст паметника на Жул Паскин /виж отделна статия/ в родния му град, Видин. През 2005 г. се премества да живее и работи в Русе.
В творчеството си е привърженик на модерния и свободен изказ. За основно средство за себеизразяване приема деформацията, чрез която постига пределна психологическа дълбочина. Център на изображението на неговите творби е човекът и преди всичко жената. В портретите-гротески, които създава, акцентира преди всичко на състояния и настроения, като ги превръща чрез специфична типажност и характерност в привлекателни и интригуващи образи. Материалността на обемите е забулена и почти се разлива в пространството. Работи в много жанрове и стилове – живопис, пастел, акварел, рисунка – туш и въглен, графито, пластика, скулптура. Сред най-популярните му картини са – „Цветя на слънцето“, „Ветрилото“, „Пътят на прозрението“, Голгота“, „Крепостта“, „Пес“ и др. Впечатляващи са и монументалните му проекти – „Музика“, „Танц“ /1995/ и „Празник“ /2004/.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин се съхраняват маслените му творби „Дамски портрет“, „Пролет – натюрморт“, „Два модела“, „Момче с дюля“, „Богдан – портрет“, „Портрет на момиче“, „Художникът с модела“, „Плаж“, „Градът“, „Общество“, „Общество -богатият и бедният Лазар“ и „Баба Вида“, акварелът „Утро“ и графиката „Общество“.
Евстати Маринов има над 50 самостоятелни изложби и множество участия в ОХИ, тематични изложби и общи изложби в чужбина – Париж, Лондон, Рим, Будапеща, Букурещ, Ровно, Шверин, Милано, Карара, както и в национални и международни симпозиуми по живопис в Будапеща, Шверин, Аполония и др. През 2023 г. синът му Ивайло Маринов експонира негова възпоменателна изложба по повод 1 година от кончината му в Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин.
Член е на СБХ и на “Artisti Uniti per Rosso Malpelo” /Италия/ и е асоцииран член на Съюза на румънските художници. Включен е в двете енциклопедични издания на БАН „Кой, кой е в България“ и „Кой, кой е в българската култура“, както и в научното изследване на проф. Валентин Ангелов „Българско еротично изкуство.
Носител е на първа награда за живопис на Първия Национален конкурс за живопис и скулптура „Габрово 99“.
Синът му, Ивайло Евстатиев Маринов /виж отделна статия/, също е художник и работи и живее в Бургас.
Евстати Маринов умира на 20 януари 2022 г. в Русе.