Писателят и драматургът Димо Сяров е роден на 1 октомври 1888 г. в гр. Ловеч. През 1907 г. завършва Търговската гимназия в Свищов и е назначен за учител във Видин. От Видин заминава за Цюрих, Швейцария, където през 1912 г. завършва стопански науки и едновременно защитава докторантура по политическа икономия. Участва в Първата световна война, тежко е ранен при Дойран и загубва част от слуха си. След войната се занимава със стопанска дейност, а след 1944 г. се занимава предимно с писателска дейност.
Първата публикация на Димо Сяров е романът му „Песента на Пана“ /1914/, а изследователите му твърдят, че е автор на повече от 400 разкази и очерци, които се характеризират със своята романтичност, а темите са предимно от историческото ни и героично минало. Първата му пиеса „Камбаните на свети Климент“/1929, 1938/ е поставена веднага след публикуването си в Народния театър и в почти всички провинциални театри в страната. Сътрудничил е и на редица ежедневници и периодични издания.
Димо Сяров издава – „Песента на Пана. Роман“ /19141 1920/, „Вълшебното царство. Роман“ /1920/, „По белия свят. Пътни бележки“ /1924/, „Камбаните на свети Климент. Пиеса“ /1929/, „Светица и други разкази“ /1929/, „Трагедията на Боров. Драма“ /1932/, „Златна Прага. Картини и предания“ /1934/, „Юнг-фрау. Разкази“ /1938/, „За тебе, Бяло море. Пътеписи и спомени“ /1942/, „Очите на България. Военни разкази“ /1942/, „Под нови небеса. Очерци“ /1950/, „Световния шампион Никола Петров. Романизувана биография“ /1951/, „Страшната сила. Исторически разкази“ /1956/, „Трапецът на смъртта. Романизувана биография на Лазар Добрич“ /1959/, „Виденията на скитника. Избрани разкази и очерци“ /1963/.
Умира на 4 август 1965 г. в София.