Поетът, писателят, преводачът и историографът Димитър Коцов е роден на 28 октомври 1854 г. в гр. Плевен. Учи в Плевен и в Габровската гимназия, но завършва гимназиалното си образование в Загреб. През периода 1875-76 г. учителства в Плевен и разгръща активна читалищна дейност. През 1876 г. се записва за студент в Букурещкия университет по специалностите „История“ и „Филология“. Участва като преводач в руската армия по време на Руско-турската освободителна война и за кратко се установява в гр. Свищов. След 1878 г. се премества във Видин като учител /1878-79/ и училищен инспектор /1879-82/. Избиран е за народен представител в III-то и V-то Народно събрание от Видинска и Кулска околия и поддиректор на Националната библиотека. Бил е издател и редактор на сп. „Венец“ /1885-1891/- първото видинско списание след освобождението и ежедневния в. „Възраждане“ /1885/
Димитър Коцов още в студенските си години съставя сборник с анекдоти, които отпечатва и в сп. „Училище“. Сътрудничил е във вестници и списания – „Право“, „Източно време“, „Напредък“, „Нова България“, „Българин“ и други периодични издания с нравоучителни разкази, стихотворения, преводи, със статии в областта на естествознанието и историко-географската област. Работи върху библиографията в българската литература. Превежда съчинения от Дж. Дрепер, Дж. Мил, и М. Савич, които не успява да издаде.
Умира през 1893 г. в София.