Журналистът, весникарят и кметът Димитър Стефанов Балев е роден на 10 септември 1963 г. в гр. Охрид, Македония. След смъртта на баща му през 1971 г. семейството се премества във Видин. През м. юни 1975 г. заедно с Димо Хранов /виж отделна статия/, на когото помага в списването, редактирането и издаването на в. „Ступанъ“ заминават за гр. Русе, а от там за Букурещ, където със съдействието на Любен Каравелов и Христо Ботев отпечатват вестника. След освобождението на България от турско робство през 1978 г. се завръща в България и работи първоначално в с. Образцов чифлик при Карл Бец, където получава първите уроци по пчеларство, а по-късно като писар в Окръжния съвет и ковчежничеството на Видин, Враца и Силистра. Дори няколко месеца е на работа в Министерството на финансите. През този период прави дарения за видинските просветно – културни организации – Ученическото дружество „Надежда“ и читалище „Цвят“. През 1983 г. отново е във Видин и създава модерна за времето си печатница, в която са печатани „История на французкия селянин“ от Шовел, „Мирабо“ от Лаубе, „Николай Василиевич Рукавишников“- книга за великия руски хуманист, в. „Народен лист“ на когото сам е редактор и издател, сп. „Медицинска беседа“ на д-р Теодоси Витанов, на което е уредник, сп. „Здравие“, на което също е издател-стопанин, сп. „Праг“ /1898/ на Антон Страшимиров, в. „Вестник на учителското дружество“ /1889/ на Димитър Благоев /виж отделна статия/, брошурата „Упътване за общо правописание“ /1899/ на Министерството на народното просвещение и др. През периода 1891-1894 г. е агент на застрахователно дружество „България“. Бил е постоянен сътрудник и кореспондент на сп. „Пчела“.
В ранните си младежки години членува в Народната партия, но по-късно става активен и ревностен член на Радикалдемократическата партия на Найчо Цанов.
През периода 1908 – 1915 г. Димитър Балев е кмет на Видин и издава в. „Видински общински вестникъ“. По време на мандата му са построени сградите на четири видински основни училища – „Отец Паисий“, „Г.С. Раковски“, „Св.св. Кирил и Методий“ и „Любен Каравелов“. Открива три забавачници, курсове за ограмотяване и Кошничарско училище, въвежда безплатно раздаване на учебници и пособия за всички деца от началните училища, осигурява безплатни трапезарии за бедни ученици, увеличава повече от два пъти бюджета за издръжка на образователното дело. Възстановява дейността на закритото читалище и назначава библиотекар, отваря широко вратите на театъра за събрания, сказки и благотворителни инициативи. Разпространява безплатно „Видински общински вестникъ“, където публикува всички решения на общината и информира обществеността за всяко действие на управата, за да не остане нищо скрито или будещо съмнение. Балев пръв въвежда безплатна медицинска помощ за всички граждани. Назначава трима градски лекари, на които се определя възнаграждение по-високо от това на кмета /но нямат право на частна практика/. Създава общинска аптека и осигурява безплатни лекарства за бедните. Като учредител на първото в страната Пчеларско дружество /1996/ разширява и обогатява неговата дейност и през 1912 г. представлява българските пчелари на Всеславянския пчеларски събор в Москва. Разработва проект и за нов модел кошер, носещ неговото име. В годините, в които управлява града се правят първите проекти за изграждане на мост Видин – Калафат. Заседанията на Общинския съвет са публични и се провеждат в салона на театър „Вида“. По негова идея се изгражда и парка „Владикина башча“. Организира и професионални курсове за подготовка на стопански специалисти. Подпомага дейността на училищата, читалище „Цвят“, театър „Вида“ и хоровите и оркестрови състави в града.
Димитър Балев умира по време на своя кметски мандат на 15 януари 1915 г. и е погребан с почести в гр. Видин. След смърта му пчеларското дружество в града носи неговото име.