Писателят Георги Томалевски е роден на 16 септември 1897 г. в с. Крушево, Битолско, Северна Македония. След разгрома на Илинденско-преображенското въстание /1903/ семейството се премества в София, където той завършва гимназия и висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Физика и астрономия“ през 1926 г. Учителства в София, а през 1930 г. е назначен за преподавател по физика във Видинската мъжка гимназия, а от следващата учебна година преподава и в Девическата гимназия. Във Видин разгръща и широка обществена дейност. Инициатор е на издаването на ученическия младежки вестник „Млад бдинец“. Работи активно в Комитета за културно повдигане на Видин и е сред ръководните дейци на Видинското македонско дружество „Гоце Делчев“. Завръщайки се в София след 1934 г. той е последователно директор на III-та девическа гимназия и директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на народната просвета до 1947 г. Той е един от основателите на Обществото на българските писатели-есеисти /1935/ и член на Съюза на българските писатели.
Интересът на Георги Томалевски към литературното творчество датира от младежките и студенските му години. За пръв път печата през 1924 г. във в. „Мир“. Сътрудничил е активно на „Българска мисъл“, „Литературни новини“, „Литературен глас“, „Съдба“, „Час“, „Огнище“, „Литературна седмица“, „Родно изкуство“, „Изгрев“, „Вестник за жената“, „Нов живот“, „Македония“, „Македонско слово“, „Родина“ и др.
Издава книгите „По свещената пътека“ /1926/, „Душата на Македония“ /1927/, „Огнена земя. Разкази.“ /1928/, „Псалми за живия бог. Поеми в проза.“ /1929/, „Самуиловото наследство. Повест.“ /1929/, „Една пролетна нощ. Разкази.“ /1930/, „Човек, природа и бог. Есета.“ /1934/, „Вечната приказка. Повест.“ /1937/, „Безсмъртната. Роман.“ /1939/, „Сигнали. Есета.“ /1940/, „Всекидневните чудеса. Есета.“ /1941/, „Зодиак. Символни поеми в проза.“ /1943/, „Хора по земята. Разкази.“ /1944/, „Слънце след буря. Есета.“ /1946/, „Гогол. Очерк.“ /1947/, „Прозорец към света. Новели.“ /1947/, „Астрономия за народа“ /1950;1958/, „Крушовската република“ /1954/, „Майстор Стоян Везенков. Повест.“ /1964/, „Воденските майстори. Новели.“ /1965/, „Мома Тенделина и вълкът. Приказка.“ /1969/, „Цветя сред тръни. Новели.“ /1972/, „Мраморната чешма. Повести.“ /1976/, „Капитан Петко войвода Киряков“ /1976/, „Шепа плодове. Избрани произведения.“ /1977/, „Вълшебен свят. Приказки.“ /1979/
Носител е на голямата награда „За най-хубава литературна творба“ за 1941 г.
Умира през 1988 г.в София.
През 2019 г. благодарение на дъщеря му Румена Томалевска излизат мемоарните му спомени „Чуто, видяно и преживяно“.