Роден е на 16 септември 1897 г. в с. Крушево, Битолско, Северна Македония. След разгрома на Илинденско-преображенското въстание /1903/ семейството се премества в София, където той завършва гимназия и висше образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Физика и астрономия” през 1926 г. Учителства в София, а през 1930 г. е назначен за преподавател по физика във Видинската мъжка гимназия, от следващата учебна година преподава и в Девическата гимназия. Във Видин разгръща и широка обществена дейност. Инициатор е на издаването на ученическия младежки вестник “Млад бдинец”. Работи активно в Комитета за културно повдигане на Видин и е сред ръководните дейци на Видинското македонско дружество “Гоце Делчев”. Завръщайки се в София след 1934 г. той е последователно директор на III-та девическа гимназия и директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на народната просвета до 1947 г. Той е един от основателите на Обществото на българските писатели-есеисти /1935/ и член на Съюза на българските писатели.

Интересът на Георги Томалевски към литературното творчество датира от младежките и студенските му години. За пръв път печата през 1924 г. във в. “Мир”. Сътрудничил е активно на  “Българска мисъл”, “Литературни новини”, “Литературен глас”, “Съдба”, “Час”, “Огнище”, “Литературна седмица”, “Родно изкуство”, “Изгрев”, “Весник за жената”, “Нов живот”, “Македония”, “Македонско слово”, “Родина” и др.

Издава книгите “По свещената пътека”/1926/, “Душата на Македония”/1927/, “Огнена земя. Разкази.”/1928/, “Псалми за живия бог. Поеми в проза.”/1929/, “Самуиловото наследство. Повест.”/1929/, “Една пролетна нощ. Разкази.”/1930/, “Човек, природа и бог. Есета.”/1934/, “Вечната приказка. Повест.”/1937/, “Безсмъртната. Роман.”/1939/, “Сигнали. Есета.”/1940/, “Всекидневните чудеса. Есета.”/1941/, “Зодиак. Символни поеми в проза.”/1943/, “Хора по земята. Разкази.”, “Слънце след буря. Есета.”/1946/, “Гогол. Очерк.”/1947/, “Прозорец към света. Новели.”/1947/, “Астрономия за народа”/1950;1958/, “Крушовската република”/1954/, “Майстор Стоян Везенков. Повест.”/1964/, “Воденските майстори. Новели.”/1965/, “Мома Тенделина и вълкът. Приказка.”/1969/, “Цветя сред тръни. Новели.”/1972/, “Мраморната чешма. Повести.”/1976/, “Капитан Петко войвода Киряков”/1976/, “Шепа плодове. Избрани произведения.”/1977/, “Вълшебен свят. Приказки.”/1979/

Носител е на голямата награда “За най-хубава литературна творба” за 1941 г.

Умира през 1988 г.в София.