Георги Попов е роден на 1 март 1892 г. в Кюстендил, където завършва средното си образование и прави първите си театрални роли. За кратко е учител, след което се отдава изцяло на театъра. Играл е на сцените на много провинциални и софийски театри. Едновременно е актьор и директор на Популярен театър – София /1936/, Ломския читалищен театър /1937-38/, Видинския драматичен театър /1938-39/ и Пернишкия театър /1943-44/. Многократно режисира и спектакли в театралните трупи, в които участва. Кариерата му приключва в театъра, от който тръгва, Кюстендилския /1949-59/.
На сцената на Видинския театър в сезон 1938/39 г. той и съпругата му Вера Попова играят в пиесите „Война за щастие“ и „Москва звъни“ от Леонид Андреев. През 1939 г. Георги Попов е вече и директор на новоучредения Видински общински театър.
Георги Попов пресъздава много класически театрални образи – Тартюф в „Тартюф“ от Молиер, Валтер в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, Романюк в „Калинова горичка“ от Аркадий Корнейчук, Големанов в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Странджата в „Хъшове“ от Иван Вазов, Златил в „Боряна“ от Йордан Йовков и др.
Режисирал е пиесите – „Машенка“ от Андрей Афиногенов, „Бедността не е порок“ от А.Островски, „Хъшове“ от Иван Вазов и др.
През 1952 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“.
Умира на 6 октомври 1964 г. в Кюстендил.