Георги Петров е роден на 6 май 1931 г. в с. Покрайна. През 1957 г. е приет за студент в Художествената академия „Николае Григореску“ в Букурещ, Румъния, специалност „Живопис“ в класа на големия румънски художник и педагог проф. Корнелиус Баба. През 1964 г. се дипломира, завръща в България и се установява във Видин. Той е дългогодишен творчески секретар на Групата на видинските художници, а по късно на Дружеството на видинските художници към СБХ и дългогодишен директор на Видинската художествена галерия „Никола Петров“ /1967-1993/.
Специализирал е в Унгария, Чехия, Украйна и Франция.
Георги Петров участва в десетки регионални, национални и тематични изложби, както и в редица международни изяви – младежкото бианале в Париж, бианалето на хумора и сатирата в Габрово, трианалето на съвременната живопис в София и международните симпозиуми в Чехановец, Полша, Шверин, Германия, Тескани, Румъния и др. Има и значителен брой самостоятелни изложби, сред които е и ретроспективната му изложба посветена на неговата 85-та годишнина през 2016 г., под мотото „На път“.
Негови картини са във фондовете на Националната художествена галерия, както и в много окръжни и градски галерии в страната и частни колекции. По-известните му картини са – „Семейство пред телевизора“, „Майчинство“, „Поколения“ и др.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров – Видин се съхраняват маслените му творби „Композиция“, „Рождество 1917“, „Майчинство“, „Интериор“, „Крум Бъчваров“, „Баба и внуче“, „Работник“, „Почивка на полето“, „В затвора“, „Знаменосец“, „Възрожденец“, „Гранитово“, „Вида, Кула, Гъмза“, „Натюрморт“, „Бялата къща“, „Румънско село“, „Ожидание“, „Две къщи“, „Посвещение“, „Страж“, „Връх“, „Завръщане“, „Сън“, „Потайната вечеря“, „Сибиу“ и „Къщата на Паскин“.
За принос в развитието на изобразителното изкуство е награждаван с професионални отличия и награди от общи художествени изложби. Носител е и на ордените „Св.св. Кирил и Методий“ I-ва степен и „1300 години България“.
На изобразителното изкуство са посветили живота и енергията си и съпругата му Анета Дръгушану – Петрова /виж отделна статия/ и синът му Йоан Георгиев Петров /виж отделна статия/.