Роден е на 8 ноември 1870 г. в гр. Измаил, Бесарабия. През 1978 г. семейството му се установява във Видин, където баща му е назначен за съдебен следовател. Гаврил Георгиев учи до пети клас във Видинското мъжко общинско училище, след което продължава образованието си в Лом и Габрово, където живее чичо му . Приет е за студент в Историко-филоогическия факултет на Софийския университету, но за участие в студентските вълнения срещу режима на Стефан Стамболов през 1992 г. е изключен завинаги от университета. Във Видин, по време на летните ваканции и след изключването му от университета, попада под силното влияние на Димитър Благоев /виж отделна статия/, който е директор на Видинската гимназия /1887-1890/, но посещава Видин и поради политическите съдебни дела, които се водят срещу него до оправдаването му през 1994 г. и се ориентира към социалдемократическото движение, продължавайки неговата дейност и след като окончателно напуска града. През м. февруари на 1893 г. по негова инициатива във Видин е създадена първата социалистическа дружинка, а през м. юни на същата година и втората. Междувременно започва  работа и в редакцията на в. “Работник” и участва като видински делегат на Третия конгрес на БСДП, на който е избран за член и секретар на Общия ѝ съвет. През периода 1894-1897 г. е редактор на в. “Социалист” и в. “Народ”, но активно  сътрудничи и на в. “Работнически вестник”, и на сп. “Ново време”, където печати редица статии предимно с политически и програмен характер. Постоянен и ползотворен участник е и в организациите и дейностите на македонската емиграция. През 1909 г. в следствие на тежко заболяване се оттегля от активната политическа и журналистическа дейност.

Гаврил Георгиев превежда за първи път на български   книгата “Карл Маркс. Биография и спомени”. Част от статиите и публикациите му са издадени по повод на 100 годишнината от рождението му в книгата “Избрани произведения” /1971/.

Умира на 20 април 1917 г. в София.

През 1964 г. е публикувана книгата на Койка Тинева “Гаврил Георгиев. Биографичен очерк”.