Вълчо Александров Вълчев е роден на 2 април 1946 г. в с. Върба, Михайловградски окръг, но семейството му се премества в гр. Белоградчик, където той завършва основното си и средното си образование в Белоградчишката гимназия през 1964 г. Висшето си образование завършва в Националната художествена академия „Николай Павлович“ през 1973 г., специалност „Декоративна пластика“ в класа на проф. Величко Минеков.
В творческата му палитра влизат множествено символични фигури от бял камък в над-естествен размер, обобщени и монолитни, изчистени от дребните детайли. Работи и в областта а портрета, използвайки гранит, теракота, мрамор и бронз и претворява като собствен избор или по поръчки образите на близки, приятели, колеги, писатели и общественици. Най-популярен е обаче с реализираните монументални творби-пана на сгради, чешми и паркови пластики в камък и керамичен материал.
Вълчо Вълчев участва ежегодно в Общите художествени изложби на СБХ и в тематични изложби в страната и чужбина. Самостоятелните му изложби са: 1978 – салон на Ателието на младите художници в София, 1991 – Metroconvention center-Tоронто, Канада, 1996 – салон „Версай“ в Пловдив, 2001 – галерия „ТЕА“ в София, 2005 – галерия „Минерва“ в София, 2011 – посмъртно – Художествена галерия-Белоградчик и в салона на СБХ-София.
Негови творби има в почти всички окръжни художествени галерии и в редица частни колекции. Автор е на барелефа на Атанас Далчев, аранжиран върху родната му къща, на паметната плоча поставена върху родния дом в с. Смилец, Силистренско на ботевите четници Курти и Илия Чобанови и на други знакови произведения. В гр. Белоградчик е аранжирал декоративните пана на фасадата на СУ „Христо Ботев“ и на Младежкия дом. Негови са и портретите на Христо Ботев и Васил Левски в едноименните училища в града. Негови паркови пластики и пана върху административни сгради и частни домове са експонирани в София, Пампорово, Сливен, Търговище, Русе, Видин, Белоградчик и Димово /барелефния паметник на Кирил и Методий в двора на едноименното училище/. Той е автор и на творби разположени в района или върху сгради на граничните пунктове във Видин, Връшка чука и Брегово.
Художествената галерия на гр. Белоградчик носи неговото име.
Негова съпруга е скулптурката Йоанна Кемилева, която прави самостоятелна изложба през 2015 г. и съвместна изложба с дъщеря им Теодора Вълчева под мотото „Огън и земя“ през 2019 г.
Децата на Вълчо Вълчев и Йоанна Кемилева поемат по пътя на своите родители в изкуството – синът Александър Вълчев е скулптор, а дъщерята Теодора Вълчева – искуствовед и керамик.
Вълчо Александров Вълчев умира през 2010 г. в София.