Владимир Мански е роден на 23 ноември 1914 г. във Видин. Висшето си образование завършва в Националната художествена академия, специалност „Живопис“ в класа на проф. Дечко Узунов през 1938 г.
Работи с маслени бои, акварел, перо, туш и гваш. Майстор е на пейзажа с приоритет към градския и индустриалния пейзаж. Изработва и композиции на строителна и битова тематика.
Участва в множество изложби у нас и в чужбина. Първото му участие е през 1941 г. Само в София прави четири самостоятелни изложби през 1946, 1953, 1964 и 1965 г. Печели „Наградата на София“ на конкурсите през 1947, 1954 и 1957 г. , проследявайки градския ѝ колорит от времето на разрушението и изпепеляването ѝ след бомбандировките до възкръсването ѝ от пепелищата. Не малко са картините и от родния му Видин, който често посещава. Негови картини са класирани за експониране на почти всички ОХИ на пейзажа в България.
Творби на Владимир Мански са собственост на Националната и Софийската художествени галерии и на галериите във Видин, Враца, Пловдив, Плевен, Силистра, Созопол, Военно-историческия музей – София и др., както и на чужди национални галерии и частни колекции.
Сред най-известните му платна са – „Рилски манастир“, „Боженци“, „Каблешковата къща“, „Площад „Ал. Невски“, „Булевард „Руски“ и др.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин се съхраняват маслените му картини „Край Видин“, „Пристанище“, „Музея – Видин“ и „Край Видин“.
Малко известен е факта, че Владимир Мански е един от най-добрите футболни вратари през 30 години на века. Бил е вратар на „Спортист“ – Видин, „Левски“ – София и дори на националния отбор. Години след приключването на спортната му кариера, за добрите вратари в българското първенство запалянковците познавачи казвали „Това е втори Мански“.
Негов племенник и ученик в акварелната живопис е арх. Алексей Василев /виж отделна статия/.
Умира на 28 септември 1982 г. в София.
Една от любимите картини на видинските почитатели на Владимир Мански е „Телеграф капия“.
