Журналистът, поетът, писателят, есперантистът и преводачът Венелин Митев е роден на 2 декември 1942 г. в с. Воднянци. Средното си образование завършва в Ломската гимназия, а висше в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска и френска филология“ през 1967 г. Същата година постъпва на работа като журналист в Българска телеграфна агенция. В периода 1969-1976 г. е завеждащ кореспондентско бюро на БТА в Москва, като посещава почти всички съветски републики и Монголия, а от 1976 г. до 1979 г. е зам. главен редактор на Главна дирекция „Информация за чужбина“ на агенцията. В годините 1979-83 г. е кореспондент на БТА за Франция, Белгия и Швейцария. След завръщането си в България в продължение на 10 години е главен редактор на едно от най-популярните списания в страната „Паралели“. През периода 1991-1993 г. е директор на издателство „Прес-Есперанто“ и едновременно с това главен редактор на сп. „Панорама Есперанто“.
Работил е като журналист във вестниците „Отечествен вестник“, „Отечествен фронт“ /1994-1996/ и „Жена“ /1997-1998/. Бил е главен редактор на „Жълт вестник“ /2000-2005/ и на сп. „За жената“ /2005-2012/ и отговорен редактор на в. „Женски тайни“.
След пенсионирането си е бил редактор в три големи издателства – „Сиела“, „Книгомания“ и „Слънце“, а списъкът на редактираните от него книги надхвърля цифрата 50.
Венелин Митев е преводач на есперанто на произведения на Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Дора Габе, Христо Радевски, Радой Ралин и други класически и съвременни български поети, някои от които са издадени в отделни книги или са включени в сборници и антологии. Превежда и от есперанто на български творби на Уилям Олд, Марджъри Буолтън, Джорджо Силфер, Ели Урбанова, Хилда Дрезен и други големи есперантски поети. Неговите преводи на поезията на създателя на международния език Людвиг Лазаш Заменхоф са издадени в отделна книга „La Vojo“/ Пътят /1994/. Превежда художествена и документална литература и от френски език.
Само част от преводните му книги са – „Болгария. Страна и народ“ /1968/ от Спас Русинов- от руски на есперанто, „Pax amerikana“ /1970/ от Александър Яковлев – от руски на български, „Обич моя“ /1986/ от Христо Радевски – от български на есперанто, „От бряг на бряг“ /1988/ от Елисавета Багряна – от български на есперанто, „Моля, заповядайте“ /1990/ от Радой Ралин – от български на есперанто, „Аз искам да те помня все така“ /1992/ – антология на българската любовна лирика – от български на есперанто, „Небето се мени, но не душата“ /1997/ от Дж. Силфер – от есперанто на български, „История на света“ /2001/ – от френски на български и др.
Автор е на книгите – „Двойници и самозванци“ /1991/, „Tradukarto“/Изкуството на превода, на есперанто /1991/, „Somero Cigana“/Циганско лято, на есперанто /1993/, „Едва сред път. Стихосбирка“ /1993/, „Взривени сънища. Стихосбирка“ /2002/, „Големите любови на българските поети и писатели“ /2012/, „Големите любови на българските артисти, музиканти и художници“ /2014/, „Големите любови на българските царе, министри и авантюристи“ /2015/, „Vaganto inter la steloj“/Скитник между звездите, на есперанто“ /Загреб/ /2016/, „Прогонените гении на България“ /2016/, „Българи, за които говори светът“ /2017/ и „Тайни и загадки на „тихия фронт“ /2019/.
Венелин Митев е насител на Голямата награда на Съюза на българските журналисти /1978/ и на орден „Св. св. Кирил и Методий“, първа степен /1979/.
Има две дъщери и трима внуци.
Умира на 15 април 2021 г. в София.