Роден е в с. Пседерци /днес с. Коста Перчово/, Кулско в заможно селско семейство. Неговите братя Коста и Перчо Йорданови, на които е кръстено селото след 9 септември 1944 г., загиват като партизани от отряд “Георги Бенковски”. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, след което следва режисура. Дълги години е режисьор в Българската национална телевизия.

Велко Йорданов има постановки и във Видинския театър – “На добър час” /1967/ от Виктор Розов, “Дъщерята на Калояна” /1968/ от Фани Попова-Мутафова, “Обикновено чудо” /1970/ от Евгений Шварц, “Пипи дългото чорапче” /1970/ /съвместно с Кирил Станчев/ от Астрид Линдгрен, “Снаха” /1971/ от Георги Караславов, “Душата ми е стон…”/1971/ драматизация по стихове на Пейо Яворов и др.

Умира през 2000 г. в София.