Режисьорът Велко Йорданов Костов е роден в с. Пседерци /днес с. Коста Перчово/, Кулско през 1945 г. в заможно селско семейство. Неговите братя Коста и Перчо Йорданови, на които е кръстено селото след 9 септември 1944 г., загиват като партизани от отряд „Георги Бенковски“. Средното си образование той завършва във Видинската гимназия, след което следва режисура. Възпитаник е на професорите Филип Филипов и Сашо Стоянов. Дълги години е режисьор в Българската национална телевизия.
Велко Йорданов има постановки и във Видинския театър – „Мария Тюдор“ /1967/ от Виктор Юго, „На добър час“ /1967/ от Виктор Розов, „Дъщерята на Калояна“ /1968/ от Фани Попова-Мутафова, „Обикновено чудо“ /1970/ от Евгений Шварц, „Пипи дългото чорапче“ /1970/ /съвместно с Кирил Станчев//виж отделна статия/ от Астрид Линдгрен, „Снаха“ /1971/ от Георги Караславов, „И Херострат да бъде забравен“ от Григорий Горин, „Душата ми е стон…“/1971/ драматизация по стихове на Пейо Яворов и др.
Умира през 2000 г. в София.