Журналистът Валери Иванов Маринов е роден на 24 декември 1964 г. в гр. Димово. Средното си образование завършва в Гимназията с преподаване на чужди езици „Лиляна Димитрова“ – Видин, а висше във Факултета по журналистика на Московския университет „М.В. Ломоносов“, профил „Телевизионна журналистика“. Дипломира се с творческа дипломна работа – документален филм „По утъпканата пътека“ с теоретична част „Съвременният проблемен документален филм като средство за изучаване на действителността в контекста на телевизионните програми“, която е отличена от Съюза на журналистите на СССР на фестивала на некомерсиалното кино в Москва /1990/. От началото на деветдесетте години е репортер и редактор в новинарския „Екип-2“ на БНТ /до 2001/. През периода 2001-2003 г. е завеждащ отдел „Връзки с обществеността“ в кабинета на министъра на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на НДСВ. Специализирал е във ВВС, Фондация „Ройтер“ и във Факултета по журналистика на Университета на щата Мисури, САЩ. Бил е репортер и редактор на международните новини в БНТ и bTV, водещ и продуцент в БНТ и главен редактор на новините в ТВ-2 и ПроБГ. От 2003 г. до 2008 г. и от 2010 г. до 2013 г. е редактор на международните новини в БНТ. В периода 2008-2009 г. е главен редактор на „Новини“ на ТВ2/ПроБГ. От 2013 г. до 2015 г. е делегиран продуцент на интернет новини в Дирекция „Информация“ на БНТ, а от 2015 г. до 2018 г. е зам. ръководител на направление на БНТ Мултимедия. От същата година е експерт в Дирекция „Маркетинг и комуникация“ на БНТ и нетуърк мениджър на CIRCOM.
От 2004 г. е хоноруван преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет, а по-късно е привлечен на преподавателска длъжност и в Нов български университет. През 2012 г. защитава докторската си дисертация на тема „Медийният нюзрум в България. Характеристики на моделите. Тенденции на развитие“, която същата година е издадена като книга от издателство „Фабер“ със заглавие „Мултимедийният нюзрум в България“.
Валери Маринов е автор на множество документални филми отразяващи българската действителност и събития от световен мащаб. Най-голям успех му носят филмите „Беслан: последващи трусове“ /2004//за обсадата на училището в гр. Беслан, Северна Осетия/, „Емиграция“ /2005//за българите, живеещи и работещи във Великобритания/, „Размисълът на дракона“ /2012//за промените в Китай/, „Истории от нищото“ /2012//за ролята на информационните технологии в най-бедния край на България, Видинският/, „От Ялта до Малта. И по-нататък“ /2015//за 70-та годишнина от края на Втората световна война/, „Полет на ръба на безкрая“ и „Полет на ръба на безкрая: приземяване“ /2019//за 40-та годишнита от полета на първия български космонавт Георги Иванов/ и др.