Борис Ненов е роден на 15 октомври 1921 г. в с. Старопатица. Висшето си образование завършва в Художествената академия-София, специалност „Живопис“ при проф. Дечко Узунов през 1954 г. Още от 1957 г. се включва в почти всички ОХИ в страната. Повече от 40 години работи на различни длъжности в Министерството на културата и Комитета за култура, като до 1976 г. е зав. отдел „Изобразителни изкуства“, ръководил е и организационния отдел на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура и е бил председател на Съвета за култура при Димитровски район, София /1980/.
Автор е на пейзажи, натюрморти, портрети и фигурални композиции. Рисунакът му е експресивен и омекотен, „седефен“ и ефирен с артистични цветови и пластични решения, които са едновременно познати и изненадващи в своята специфична комбинация.
Доминиращи в творчеството му са пейзажите. Изкуствоведите ги определят като явления в българската пейзажна живопис. Картините му са изпълнени с експресивна сила, емоционалност и оригинални авторски естетичаски и духовни внушения. В тях си съжителстват с еднаква жизненост селските и градски сюжети, планински изгледи и детайли от природното многообразие, фабрични комини и крайбрежни изгледи. Сред най-популярните му творби са – „След дъжда“ /1970/, „Пейзаж от Норвегия“ /1971/, „Мост край Толедо“ /1973/, „Есенен мотив“ /1974/, „Мелник“ и „Спомени“ /1979/, „Ридове“ /1980/ и др.
Натюрмортите му са издържани в модния за времето неоконструктивизъм, но се отличават с жизненост и енергия, изпълнени са със съвършени цветове и пропорции и отразяват висшата геометрия на формата, постигната от природата и творческата интерпретация.
Портретната му живопис се отличава с постигнатата чрез лаконичност и точност психологическа дълбочина, както при изобразяването на познатите и популярни исторически личности, така и на образи изискващи по-ярко изразена авторова интерпретация. Дори и христоматийно известни са портрети му на – „Панайот Хитов“ /1972/, „Георги Димитров“ /1972/, „Дамян Груев“ /1973/, „Темелко Ненков“ /1974/, „Стефан Караджа“ /1974/, „Хаджи Димитър“ /1975/, „Христо Ботев“ /1978/, „Гоце Делчев“ /1980/, „Генерал Гурко“, „Генерал Скобелев“, „Подполковник Калитин“ и др.
Освен в многобройните ОХИ и тематични експозиции Борис Ненов прави и самостоятелни изложби в София /1966, 1972 и 1980/, Будапеща /1972/, Берлин /1980/ и др.
Негови картини са собственост на галериите във Видин, Сливен, Стара Загора, Враца, Разград, Перник, Берковица, Смолян, Русе, Националната и софийската художествени галерии и в Дрезден. Частни колекции в страната, Япония, Италия, Гърция, Холандия и други страни също притежават негови художествени творби.
Във фонда на Видинската художествена галерия „Никола Петров“ се съхраняват маслените му платна – „Край ТКЗС – Видин“, „Пейзаж от река Дунав“, „Есен“, „Париж – Сена“, „Долове“, „Тиха вода“, „Есен край Бистрица“, „Есен“, „Град Толедо“, „Белоградчишки скали“, „Пред Карланово“, „Край Тбилиси“ и „Натюрморт с плодове“.
Борис Ненов е носител както на редица юбилейни отличия, така и на ордените „Св.св. Кирил и Методий“ III ст. /1965/ и II ст ./1971/ и „Червено знаме на труда“ /1981/. Носител е на званието „Заслужил художник“.
И двамата му сина Страхил Борисов Ненов /виж отделна статия/ и Цеко Ненов също са художници, като Страхил Ненов е и преподавател в Художествената академия-София.
Умира през 2000 г. в София.