Бойко Панов Ламбовски е роден на 13 март 1960 г. в София. Баща му Пано Витков Ламбовски е от с.Тошевци, Видинско, включва се в съпротивителното движение и е бил партизанин от отряд „Георги Бенковски“ и участник в заключителната фаза на Втората световна война, завършил е Юридическия факултет на Софийския университет и е заемал различни административни длъжности и политически постове. Майка му е родена в с. Водна, Видинско, където Бойко  прекарва голяма част от детството си, а продължава и в зрелите си години често да посещава. Тя е работила като стоматолог.

Бойко Ламбовски завършва средното си образование в Софийската френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, а висше в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работил е в апарата на Съюза на българските писатели и Централния студентски дом на културата. Бил е директор на Центъра на книгата към Министерството на културата и зав. отдел „Култура“ на в. „Сега“.

Първите му литературни прояви са още в младежките му години с публикуване на стихове в детски и младежки издания. По-късно се изявява като есеист, публицист, автор на разкази и преводач. Превежда и има издадени преводни книги на френски и руски автори.

Автор е на стихосбирките – „Вестоносец“ /1986/, „Ален Декаданс“ /1991/, „Едварда“ /1992/, „Критика на поезията“ /1995/, „Господ е началник на караула“ /1999/, „Тежка картечница преди сън“ /2004/, „Бране на думи“- избрано /2004/, „5 цикъла с пояснение“ /2010/, „Аутисо“ /2016/. Стиховете му са преведени на сръбски, немски, английски, френски, руски, чешки, полски, италиански и др. езици.

Издал е и книгата с есета, статии и фейлетони „Глупак в подлеза на света“ /2007/, както и сборниците „Разкази“ /2012/ и „Нощна лампа Васка“-приказки за деца /2015/.

Бойко Ламбовски се изявява и като преводач от френски и руски език. Негови са преводните издания – „Изотникъде с любов“- стихосбирка на Йосиф Бродски /1994/ и „Йосиф Бродски“- разговори със  Соломон Волков /2000/

Бил е и продължава да бъде председател и член  на редица литературни конкурси – Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, конкурса за съвременна българска художествена проза „Хеликон“, конкурса за националната Славейкова награда, литературните конкурси носещи имената на  Биньо Иванов, Петя Дубарова, Лъчезар Станчев и др. 

Председател е на българския П.Е.Н. – център от 2014 г.

Носител е на много поетични награди – „Иван Башев“- за дебютна книга /1986/, „Гео Милев“- за принос в съвременното изкуство /1997/, „Дървената роза“- за стихосбирката му „Ален декаданс“ /1992/, Наградата на съюза на българските писатели за публицистичната му книга „Глупак в подлеза на света“ /2008/, номинация за Международната награда „Балканика“ за стихосбирката му „Тежка картечница преди сън“ /2004/, наградата „Почетен селянин 2018“ на културния фестивал „Мистерията на Хухля“ и др.

В ротнинска връзка е с проф. д-р Мая Руменова Ламбовска /виж отделна статия/, н.с. I ст. Витка Панова Виткова /виж отделна статия/ и н.с. Темеужка Панова Ламбовска /виж отделна статия/.