Виртуозният контрабасист Асен Вапорджиев е роден на 12 август 1901 г. във Видин. Син е на Стефан Вапорджиев /виж отделна статия/ и брат на Веселин и Кирил Вапорджиеви /виж отделни статии/. Асен е ученик във Видинската гимназия до 17-та си година, свири на цигулка в оркестъра на баща си и се изявява като перспективен художник, но е приет в Софийското музикално училище, специалност „Контрабас“, където негов учител е самият Карло Глозер. През 1923 г. печели стипендия и продъжава обучението си в Парижката консерватория, където негов преподавател е проф. Едуар Нани. През 1925 г. печели втора награда на музикалния конкурс на консерваторията, тъй като чужденец не може да получава първа награда. По този повод проф. Нани споделя „За вродената артистичност и неговата техника на пръстите и лъка, Асен Вапорджиев е контрабасист, когото смятаме за най-добрият виртуоз на този инструмент.“ След 1926 г. Вапорджиев се завръща в България и започва работа в оркестъра на Софийската опера, а след 1929 г. е назначен за преподавател в Музикалната консерватория. От 1950 г. е концертмайстор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. През 60 -те години записва и издава цикъла „Виртуозни пиеси за контрабас“ и аранжира редица цигулкови сола за своите солови концерти.
Изключително богата е биографията му като солист на оркестрови формации и солови концертни изяви в цялата страна и в Европа. Многократно гостува в Берлин, Брюксел, Лондон, Франкфурт на Майн и др. , а в България концертрира в почти всички големи градове, включително и на видинска сцена. На един от соловите му концерти в Лондон, поради невиждана и слушана до тогава похватност върху струните на неприетия за солиращ инструмент, какъвто е контрабасът, е наречен „Паганини на контрабаса“, а в публикации в германската преса е наречен „българският Доменико Драгонети“.
Асен Вапорджиев има многочасови записи в Българското национално радио и Германското радио.