Андрей Каменградов е роден на 18 август 1905 г. в гр. Панагюрище. Висшето си образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Философия“ през 1928 г. и става гимназиален учител. Учителства и във видинската гимназия, където преподава философска пропедевтика и е автор на нейния химн, публикуван за пръв път през 1932 г. в „Юбилеен албум на Видинските държавни гимназии от 1932 г.“, издаден по повод на 50-та им годишнина. Бил е училищен инспектор, служител в Министерството на народното просвещение, подначалник в министерството, член на Учебния комитет и редактор на сп. „Училищен преглед“, директор на социалните грижи към Министерството на труда и социалните грижи, началник на социалното подпомагане в Министерството на народното здраве и социалните грижи.

Андрей Каменградов пише и публикува поезия от младежките си години и сътрудничи на сп. „Новис“ /1929-1932/ на Ламар, което е приемник на Геомилевия „Пламък“ и на сп. „Везни“ и в което са такива автори като Николай Хрелков, Славчо Красински, Боян Дановски и много други.

Първата му стихосбирка е „Градове“ /1928/, следват „Ветрове“ /1929/, „Няма старост“ /1992/, „Двубой“ /1995/, „Вселенни вълни“ /1998/, „Метеор“ /2000/, „Роден средногорски край. Стихове и поеми“ /2001/, „Вяра“ /2002/.

Автор е и на „Иван Манев. Биографичен очерк“ /1968/, както и на педагогическите книги „Възможности за психологическо изследване на подрастващия индивид“, „Психологически изследвания и психологически подбор на учениците“, „Философски мироглед“ и др.

Текст на химна на Видинската гимназия в автентичния му вид:

Химнъ на Видинската гимназия

Въ далечните простори грей

Сияйна весела зора.

И някой тамъ отново пей

За новъ живот и светлина.

О, ето образъ тамъ гори

Подъ родний ведъръ сводъ;

Това е той – Царь Симеонъ,

На златний векъ творецътъ гордъ.

А какъ горещо ни зове,

Съсъ зовъ на мъдрость и любовь;

Да бъдемъ всяка нощь и день

Творци средъ нашия народъ.

И ний летимъ съсъ огнен химнъ

И съ устремъ въ бодрите очи,

Деца на каменния Бдинъ

     Препълнени съ възторгъ, лъчи.