Андрей Каменградов е роден на 18 август 1905 г. в гр. Панагюрище. Висшето си образование завършва в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Философия” през 1928 г. и става гимназиален учител. Учителства и във видинската гимназия, където преподава философска пропедевтика и е автор на нейния химн, публикуван за пръв път през 1932 г. в “Юбилеен албум на Видинските държавни гимназии от 1932 г.”, издаден по повод на 50-та им годишнина. Бил е училищен инспектор, служител в Министерството на народното просвещение, подначалник в министерството, член на Учебния комитет и редактор на сп. “Училищен преглед”, директор на социалните грижи към Министерството на труда и социалните грижи, началник на социалното подпомагане в Министерството на народното здраве и социалните грижи.

Андрей Каменградов пише и публикува поезия от младежките си години и сътрудничи на сп. “Новис” /1929-1932/ на Ламар, което е приемник на Геомилевия “Пламък” и на сп. “Везни” и в което са такива автори като Николай Хрелков, Славчо Красински, Боян Дановски и много други.

Първата му стихосбирка е “Градове” /1928/, следват “Ветрове” /1929/, “Няма старост” /1992/, “Двубой” /1995/, “Вселенни вълни” /1998/, “Метеор” /2000/, “Роден средногорски край. Стихове и поеми” /2001/, “Вяра” /2002/.

Автор е и на “Иван Манев. Биографичен очерк” /1968/, както и на педагогическите книги “Възможности за психологическо изследване на подрастващия индивид”, “Психологически изследвания и психологически подбор на учениците”, “Философски мироглед” и др.

Текст на химна на Видинската гимназия в автентичния му вид:

Химнъ на Видинската гимназия

Въ далечните простори грей

Сияйна весела зора.

И някой тамъ отново пей

За новъ живот и светлина.

О, ето образъ тамъ гори

Подъ родний ведъръ сводъ;

Това е той – Царь Симеонъ,

На златний векъ творецътъ гордъ.

А какъ горещо ни зове,

Съсъ зовъ на мъдрость и любовь;

Да бъдемъ всяка нощь и день

Творци средъ нашия народъ.

И ний летимъ съсъ огнен химнъ

И съ устремъ въ бодрите очи,

Деца на каменния Бдинъ

     Препълнени съ възторгъ, лъчи.