Роден е на 20 октомври 1906 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия /1925/, а висше в СУ“ Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ /1930/. От 1923 г. е бил член на РМС, а от 1927 г. и член на Работническата партия. Движел се е в средите на прогресивните писатели и публицисти – Георги Караславов, Христо Радевски, Крум Пенев, Младен Исаев, Никола Ланков, Иван Руж, Георги Бакалов и др. През 1929 г. влиза в редакционното ядро на в.“РЛФ“ и става отговорен редактор на сп. “Звезда“. През периода 1930-1931 г. е на специализация в Париж и Дижон и се сближава с писателите Анри Барбюс, Пол Ваян-Кутюрие и Пол Елюар. След завръщането си от Франция работи като адвокат и журналист в партийния печат. Става съосновател на Съюза на трудово-борческите писатели у нас и е секретар на организацията в София. Военната си служба отслужва като интерниран в „черните роти“ в с. Врач /днес гр. Сандански/ и е преследван и арестуван за антифашистката си дейност. Участва в Отечествената война като писател-доброволец към редакцията на в.“Фронтовак“. През 1944 г. става гл. редактор, заедно с Андрей Гуляшки на в.“Литературен фронт“. Работи като редактор и на в. “Вечерни новини“, като зам. главен редактор на в. “Отечествен фронт“, в. “Стършел“ и сп. “Септември“, като главен редактор на сп. “Българо-съветска дружба“ /от 1961/. Бил е секретар на СБП /1947-48, 1958-62/ и е първият председател на Съюза на преводачите в България /1974-79/. Избран е за почетен председател на СБП през 1979 г.
За пръв път печата през 1921 г. в сп. “Пчела“. Сътрудничи в легалните издания на прогресивния печат в. “Наши дни“, сп. “Нови дни“ и сп. “Наковалня“. През 30-те и началото на 40-те години активно печати на страниците на антифашистките издания – вестниците “Единство“, „Новини“, „РЛФ“, „Ехо“, „Щит“ и „Брод“ и списанията „Звезда“, „Нова литература“, „Жупел“ и др.
Творческият натюрел на Ангел Тодоров включва предимно поезия, но печати и разкази, фейлетони, литературно-критични статии, литературни изследвания. Съставител и редактор е на сборници и антологии. Преводач от руски, френски и естонски език. Използвал е псевдонимите – Ангел Те, Ив.Запрянов, Ив.За., Дамян Калинов, Дамян Чубра, Кикот Вери, Ангел Бдин, Богдан Младенов, Страшимир Руданов, Рудан и Стра Руд.
Издава книгите – „Клуб и фабрика. Разкази“ /1932/, „Поеми без лъжа“ /1936/, Полезни поеми“ /1938/, „Из моя войнишки бележник. Стихотворения и разкази“ /1948/, „Червено знаме. Избрани стихотворения“ /1949/, „Много шум…Хумористични стихотворения и фейлетони“ /1952/, „Културата в защита на мира. Студия“ /1953/, „Животворната правда в художествената литература. Статии и студии“ /1954/, „Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик“ /1956/, „Избрани стихотворения“ /1957/, „Дълга ръка. Хумористични разкази“ /1958/, „Планински дъб. Стихотворения“ /1959/, „Ха да викнем. Фейлетони“ /1960/, „Студен душ. Хумористични разкази и фейлетони“ /1962/, „Достойна правда. Стихотворения“ /1963/, „Български писатели. Статии“ /1964/, „Сред народа. Избрани стихотворения“ /1966/, „Слънце наше, въздух наш. Стихотворения“ /1971/, „Пролетарски песни. Избрани стихотворения“ /1973/, „Заводско сияние. Избрани произведения“ /1976/, „Избрани произведения“ т. 1-2 /1987/ и др.
Най-високите отличия, с които е награден са – Димитровска награда /1950/, Заслужил деятел на културата /1965/, орден „Георги Димитров“ /1966/, Народен деятел на изкуството и културата /1974/, Герой на социалистическия труд /1976/, втори орден „Георги Димитров“ /1976/ и др. Той е първият носител на литературната награда присъждана от ОбНС-Видин „Михалаки Георгиев“ /1981/.
Ангел Тодоров е почетен гражданин на Видин от 1973 г.
Умира на 25 януари 1993 г. в София.
Публикациите, които са посветени на него и творчеството му са сначителен брой, но най-значимите са – „Ангел Тодоров. Литературно-критичен очерк“ /1967/, „Ангел Тодоров. Био-библиографска справка“- издание на РБ „Михалаки Георгиев“- Видин /1986/, „Ангел Тодоров. Литературни анкети“ /1986/ и др.