Роден е на 20 октомври 1906 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия /1925/, а висше в СУ“Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ /1930/. От 1923 г. е бил член на РМС, а от 1927 г. и член на Работническата партия. Движел се е в средите на прогресивните писатели и публицисти – Г. Караславов, Хр. Радевски, Кр. Пенев, Мл. Исаев, Н. Ланков, Ив. Руж, Г. Бакалов и др. През 1929 г. влиза в редакционното ядро на в.“РЛФ“ и става отговорен редактор на сп. “Звезда“. През периода 1930-1931 г. е на специализация в Париж и Дижон и се сближава с писателите А. Барбюс, П. Ваян-Кутюрие и Пол Елюар. След завръщането си от Франция работи като адвокат и журналист в партийния печат. Става съосновател на Съюза на трудово-борческите писатели у нас и е секретар на организацията в София.Военната си служба отслужва като интерниран в „черните роти“ в с. Врач /днес гр. Сандански/ и е преследван и арестуван за антифашистката си дейност. Участва в Отечествената война като писател-доброволец  към редакцията на в.“Фронтовак“. През 1944 г. става гл. редактор, заедно с А.Гуляшки на в.“Литературен фронт“. Работи като редактор и на в. “Вечерни новини“, като зам. главен редактор на в. “Отечествен фронт“, в. “Стършел“ и сп. “Септември“, като главен редактор на сп. “Българо-съветска дружба“ /от 1961/. Бил е секретар на СБП /1947-48, 1958-62/ и е първият председател на Съюза на преводачите в България /1974-79/. Избран е за почетен председател на СБП през 1979 г.

     За пръв път печата през 1921 г. в сп. “Пчела“. Сътрудничи в легалните издания на прогресивния печат  в. “Наши дни“, сп. “Нови дни“ и сп. “Наковалня“. През 30-те и началото на 40-те години активно печати на страниците на антифашистките издания – вестниците “Единство“, „Новини“, „РЛФ“, „Ехо“, „Щит“ и „Брод“ и списанията „Звезда“, „Нова литература“, „Жупел“ и др.

     Творческият  натюрел на Ангел Тодоров  включва предимно поезия, но печати и разкази, фейлетони, литературно-критични статии, литературни изследвания. Съставител и редактор е на сборници и антологии. Преводач от руски, френски и естонски език. Използвал е псевдонимите – Ангел Те, Ив.Запрянов, Ив.За., Дамян Калинов, Дамян Чубра, Кикот Вери, Ангел Бдин, Богдан Младенов, Страшимир Руданов, Рудан и Стра Руд.

     Издава книгите – „Клуб и фабрика. Разкази“ /1932/, „Поеми без лъжа“ /1936/, Полезни поеми“ /1938/, „Из моя войнишки бележник. Стихотворения и разкази“ /1948/, „Червено знаме. Избрани стихотворения“ /1949/, „Много шум…Хумористични стихотворения и фейлетони“ /1952/, „Културата в защита на мира. Студия“ /1953/, „Животворната правда в художествената литература. Статии и студии“ /1954/, „Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик“ /1956/, „Избрани стихотворения“ /1957/, „Дълга ръка. Хумористични разкази“ /1958/, „Планински дъб. Стихотворения“ /1959/, „Ха да викнем. Фейлетони“ /1960/, „Студен душ. Хумористични разкази и фейлетони“ /1962/, „Достойна правда. Стихотворения“ /1963/, „Български писатели. Статии“ /1964/, „Сред народа. Избрани стихотворения“ /1966/, „Слънце наше, въздух наш. Стихотворения“ /1971/, „Пролетарски песни. Избрани стихотворения“ /1973/, „Заводско сияние. Избрани произведения“ /1976/, “Избрани произведения” т. 1-2 /1987/ и др.

     Най-високите отличия, с които е награден са – Димитровска награда /1950/, Заслужил деятел на културата /1965/, орден “Георги Димитров” /1966/, Народен деятел на изкуството и културата /1974/, Герой на социалистическия труд /1976/, втори орден “Георги Димитров” /1976/ и др. Той е първият носител на литературната награда присъждана от ОбНС-Видин “Михалаки Георгиев” /1981/.

     Ангел Тодоров е почетен гражданин на Видин от 1973 г.

      Умира на 25 януари 1993 г. в София.

     Публикациите, които са посветени на него и творчеството му са сначителен брой, но най-значимите са – “Ангел Тодоров. Литературно-критичен очерк” /1967/, “Ангел Тодоров. Био-библиографска справка”- издание на РБ “Михалаки Георгиев”- Видин /1986/, “Ангел Тодоров” /1986/ и др.