Скулпторът Ангел Спасов е роден на 11 ноември 1884 г. в гр. Плевен. Баща му е железаро-колар и подпомага активно руските войски по време на Освободителната война 1877-1878 г. Висшето си образование Ангел завършва в Държавното рисувално училище – живопис при проф. Иван Мърквичка и скулптура при проф. Жеко Спиридонов през 1911 г., със специалност „Художник-учител“. Негови състуденти са бележити творци като Антон Митов, Иван Ангелов, Андрей Николов /виж отделна статия/ и Петко Клисуров. Трайно приятелство го свързва и с Владимир Димитров-Майстора, с който подържат постоянна кореспонденция и сърдечно приятелство, Константин Щъркелов, Симеон Велков и Станьо Стаматов. Близки приятели и сподвижници са му и Иван Вазов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Николай Ракитин и много други значими личности сред художествено творческата интелигенция. Има кратка частна специализация в Италия /1910-11/, посещавайки Венеция, Флоренция и Рим и е назначен за учител по рисуване във Видинската гимназия, където среща една от най-любимите жени в живота си Севастица, чийто заможен баща поема ангажимента, ако се оженят да ги изпрати в Италия,  за да може  „там да поживее и поработи такъв талантлив художник“, но Ангел Спасов се отказва от женитбата и с известни прекъсвания участва в Балканската и Първата световна войни /1912-1918/. До 1928 г. продължава да учителства във Видин и Плевен. След което се отдава изцяло на творческа дейност. През 1945 г. е избран за председател на читалище „Съгласие“ в Плевен, а през 1964 г., при учредяването, е избран и за първият председател на Дружеството на художниците при Съюза на българските художници.

Бил е активен член и на дружествата „Съвременно изкуство“ и „Севернобългарските художници“.

Носител е на високи творчески и държавни отличия – Златна значка за активна читалищна дейност, „Народен орден на труда“- златен, орден „Кирил и Методий“ – първа степен, орден „Червено знаме на труда“, званието „Народен художник“ и др.

Ангел Спасов създава над 200 мащабни, етюдни и миниатюрни скулптурни произведения и 75 портрета, картини, графики, скици, композиции и илюстрации.

По-известни са паметниците и бюстовете му в Плевен  на Цветан Спасов /1947/, Георги Кирков /1953/, Асен Халачев /1954/, генерал Скобелев /1957/, генерал Тотлебен, Стоян и Владимир Заимови и др. Негови творби са и „Секретен пост“ /1917/, „Бюст на майка ми“ /1923/, „Бюст на Любка“ /1929/, „Пиета“ /1930/, „Скитник певец“ /1933/, „Голгота“ /1934/ и др.

Умира на 25 декември 1974 г. в Плевен.

Преди смъртта си Ангел Спасов завещава родната си къща, в която доживява и дните си, на община Плевен за музей с голяма част от творчеството си и цялата си библиотека, но завещанието му изпълнено за кратко, след което голяма част от творбите, касетките с интервюта и вещите и картините му изчезват и са в неизвестност, а къщата е изоставена и продадена на безценица на плевенски новобогаташ. Една малка част от творбите е във фонда на Художествена галерия „Илия Бешков“- Плевен и през 2014 г. по повод на 130-та годишнина от рождението му галерията организира ретроспективна изложба, представена след това в София и още 7 града на страната, което е един скромен, но и достоен жест към творец, определен от критиците като „скулптор без аналог в българската пластика“.

През 2007 г. излиза написаната още през 1979 г. книга на Никола Попов за живота и творчеството на Ангел Спасов „Живот в сянка“.

 

На снимките виждаме автопортрет и една от най-изящните скулптури на Ангел Спасов.