Нинко Георгиев Заяков е роден на 17 април 1931 г. в гр. Брегово, където през 1949 г. завършва първия випуск на новооткритата местна гимназия „Васил Левски“. Благотворно влияние за развитието му оказват учителя му по български език и литература Илия Флоресков и вуйчо му Тома Стоянов, също учител. Освен любовта към книгите те му вдъхват и стремежа към изследователската дейност, обществената ангажираност, театралната сцена, етнографските проучвания и родолюбието. Като ученик е актьор и рецитатор в провежданите тогава неделни утра и оркестрант в училищния духов оркестър с диригент Иван Бърдаров /виж отделна статия/. През 1954 г. е приет за студент в СУ “Св. Климент Охридски“ по специалността „Българска филология“, където има щастието да слуша лекции и да общува с такива значими личности и преподаватели като академиците и професорите – Владимир Георгиев, Любомир Андрейчин, Стойко Стойков, Кирил Мирчев, Петър Динеков. Под ръководството на акад. Владимир Георгиев и проф. Иван Дуриданов още в първи курс той пише дипломна работа с топонимичен материал от 11 села от Видинско, а топонимията се превръща в любима тема и научно поприще за него за цял живот. През годините 1958-1963 г. е гимназиален учител в родния си град, като съчетава педагогическата си дейност с ръководството на театралната самодейност и председателството на местното читалище, но продължава и топонимичните си изследвания. От 1963 г. до 1965 г. е инспектор по организационно-методическата дейност в отдел „Изкуство и култура“ при Окръжен народен съвет – Видин. Отговаря за работата на културните институти, изграждането и поддържането на паметниците на почитта, развитието на самодейните театри в Брегово, Раковица и Грамада, организацията и провеждането на Шекспировите театрални дни във Видин /1964/ и подготовката и реализацията на Първия събор на народното творчество /1965/. През 1965 г. е назначен за уредник в отдел „Етнография“ на Окръжния исторически музей – Видин. Съсредоточава се основно върху материалната и духовната култура на населението от планинската част на окръга, но голямата му заслуга е в проектирането и реализацията на етнографска експозиция в музей „Кръстата казарма“, която е открита през 1969 г. и представя автентичния бит на населението от Видинския край – обичай, обреди, експонати от поминъка, занаятите и техни произведения, костюми и предмети, писмени исторически сведения и снимки. На националната конференция по етнография в гр. Смолян през 1970 г. експозицията получава заслужено много висока оценка от участващите в нея музейни работници. За съжаление през 2015 г. поради ремонт на сградата експозицията е прибрана на склад и вече не е достояние на посетителите на музея и специалистите. През 1968 г. специализира консервация на дървени и железни предмети в гр. Клуж, Румъния и това се оказва поредната му музейна специалност, която с присъщата си любов и всеотдайност практикува и използва за обогатяване и съхраняване на експонатите в разширяващата се колекция на етнографската експозиция. Паралелно с това той продължава изследователската, краеведската и теренната си дейност, като изследва и демографските процеси, което му дава възможност да очертае етнографските микрорайони във Видинския край. Специално внимание, чрез ползване на богат изворов, историографски, езиковедски и етнографски материал, отделя на демографските промени, станали през българското средновековие и турското робство. Нинко Заяков доказва чрез изследователската си и публицистична дейност етническата принадлежност на цялото население от днешния български Северозапад към българската народност. Висока оценка дават специалистите на работата му със съставите за автентичен фолклор и ансамблите за народни песни и танци и прецизността му при сценичната и художествена интерпретация на местните песни, танци, обичаи и обреди и проектирането и изработването на костюмите. Негови либрета и сценарии се ползват от редица самодейни и професионални състави от Видинско и страната. Той е и един и участниците и сценаристите и при създаването на Театъра на словото при Профсъюзен дом на културата – Видин.
В редица статии, доклади, интервюта и публикации Нинко Заяков разглежда интересни теми за народните занаяти, песни и обичаи. Участва постоянно и активно в националните конференции по етнография, фолклор, етномедицина и на конгресите на Българското историческо дружество с научни съобщения.
Само в местния периодичен печат са публикувани над 250 негови статии с научен и популярен характер, легенди, очерци и пътеписи от най-различни сфери на културно-историческото наследство и съвременността. Той е постоянен член на редколегията на „Известия на музеите от Северозападна България“ от излизането на първия им брой през 1977 г. и дългогодишен член на ръководството на Българското историческо дружество във Видин. Инициатор, вдъхновител, а често и сценарист е и на родовите срещи, и на „вечерите“ на родното място, които са изключително популярни през 80-те години в селата и градчетата на Видински окръг.
По-важни публикации на Нинко Заяков са – „Видин. Албум“ /в съав./ /1968/, „Видин. Пътеводител“ /в съав./ /1969/, „Етнографска характеристика на районната специфика на матералната култура във Видинско….“ /Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. II, 1972, 239-242/, „Етнографската експозиция на музея във Видин“ /Изв. Бълг.ист.д-во, №29, 1974, 331-333/, „Народното изкуство на музея във Видин“ /в съав./ /1976/, „Към въпроса за етнографското единство на населението от Средна, Западна и Северозападна България“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №1, 1977,171-188/, „Към проучване на златарството във Видинско…“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №4, 1980, 113-128/, „Етнодемографският характер на Видинския санджак…“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №5, 1981, 105-128/, „Филурджийството във Видинския санджак….“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №6, 1981, 73-100/, „Селищните имена във Видинския край“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №7, 1982, 97-126/, „Традиции и приемственост в празниците и обредите във Видински окръг“ /В:Бълг.празн.-обр.трад….., 1984, 47-55/, „Обичаят Ходене на росен в дефилето на Рабровска река….“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №10, 1985, 103-118/, „Татарски и черкезки поселения във Видинско….“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №11, 1986, 109-126/, „Осемдесет години Бреговска партийна организация 1906-1986“ /1986/, „Тимочаните в ранната история на българската държава“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №13, 1987, 49-70/, „Лазарските песни от Видинско……“В:Регионални проучвания на българския фолклор…Т.1, 1989, 53-60/, „Местните имена в Кулско“ /2013/ и др.
Нинко Георгиев Заяков е почетен гражданин на Видин от 2020 г. и носител на отличието на председателя на Народното събрание и министъра на Министерството на културата за цялосен принос за изследването на етнодемографските и краеведски процеси във Видинския край /2014/.