Н.с. Митко Илиев Лачев /1957-2002/

Научният сътрудник Митко Илиев Лачев е роден на 7 ноември 1957 г. в с. Градец. Основното си образование завършва в родното си село, а средно в Политехническа гимназия “Димитър Благоев“- Видин през 1975 г., но се дипломира през 1976 г. През периода 1975-1978 г. е хоноруван сътрудник на Окръжен исторически музей-Видин и отбива редовната си военна служба. От 1978 г. до 1981 г. работи като стругар в Стопански химически комбинат – Видин, а от 1981 г. до 1982 г. е екскурзовод на крепостта „Баба Вида“. През 1982 г., насърчаван от видинския митрополит Дометиан, е приет за студент в Духовната академия, която завършва през 1987 г. с дипломна работа на тема „Видинската епархия през Възраждането“. След дипломирането до края на живота си е научен сътрудник в Църковно историческия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1989 г. започва проучването на историята на църквите и манастирите от Видинска епархия за написване на дисертационен труд, който остава незавършен.
Митко Лачев е от типа енциклопедични учени. Научните му и изследователски интереси обхващат широк диапазон от праисторията до новата българска история. Има познания и търсения в археологията и етнографията. От най-ранната си възраст колекционира монети, книги, снимки и старинни художествени изделия. Голяма част от находките си предава на Окръжен исторически музей-Видин и Национален исторически музей-София. Участва активно в разкопките на праисторическото селище край родното си село Градец. Краеведческите му интереси се изразяват в многобройни изследвания върху фолклора, езика и историческите паметници на Градец и Видинска област. В годините, прекарани във Видин е председател на нумизматичната организация „Цар Иван Срацимир“. Известен е и като експерт в нумизматично дружество „Г.С. Раковски“- София и е носител на юбилеен медал за заслуги към родната нумизматика. Създава и солидна база данни за свещенослужителите от Видинската епархия.
Крупни научни трудове, в които Митко Лачев е съавтор са „Обявления за български възрожденски издания“ /1999/ и „Книга на книгите“ /2004/. Десетки са публикациите му в списанията „Български месечник“, „Известия на музеите в Северозападна България“, „Известия на държавните архиви“, „Духовна култура“, „Отечество“, „Изкуство“ и т.н., както и във вестниците „Църковен вестник“, „Репортер“, „Демокрация“, „Народна трибуна“, „Бъдин“, „Червено знаме“, „Кула“, „Видин“ и др. Участва като консултант при съставянето на „Речник на селищните имена и названия на административно-териториални единици по българските земи през ХV-XIX век“ и е автор на солидните научни изследвания и публикации „Административно деление и граници на Видинския санджак през XV-XVI в.“, „Една монетна находка от времето на Осман Пазвантоглу, съхранявана във Видинския исторически музей“, „Село Градец и храмът му „Св. пророк Илия“ и др. Остават недовършени  и няколко значими негови проекта – преиздаването на Цухлевата „История на града Видин и неговата област“ с обогатени и съвременни бележки, един справочник за религиозните дейци от 1871 г. до наши дни, библиография за Видинския и Ломския край и много други.
През 2007 г. излиза сборник в памет на Митко Лачев „Историята и книгите като приятелство“ със съставители проф. Надя Данова и колектив, през 2008 г. на базата на колекцията му от пощенски картички във фонда на Държавен архив-Видин беше издаден албумът „Видин през първата половинана ХХ в.“,  а през 2010 г. Държавен архив – Видин публикува документалното издание „Тефтер на делата: протоколна книга на Видинската църковно-народна община 1870-1880 г.“, на което Митко Лачев е един от съставителите.
През 2008 г. със свое решение №176, Протокол 10/14.10.2008 г. Общински съвет-Видин присъжда на Митко Илиев Лачев званието „Почетен гражданин на Видин“ за приноса му към проучването и популяризирането на историята на Видинския край.
Умира на 16 юли 2002 г. в София.

През 2011 г. бащата на Митко Лачев, Илия Лачев дарява на Видинския исторически музей, в памет на своя син, „Градецкото съкровище“, което се състои от 18 000 монети и 320 артефактни предмета с общо тегло над 50 кг., което по нумизматично-музейна оценка е на стойност над 500 000 лв.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф-1217.