Чл.кор.проф.д-р Александър Василев Лилов,дфн

Чл.кор. проф. д-р Александър Лилов, дфн е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик с името Александър Василев Петровски. Произхожда от средно селско семейство. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия, а висше през 1962 г. в Софийски университет ”Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология”. През 1951 г. започва работа като завеждащ отдел „Учащи“ в Околийския комитет на Комсомола в Белоградчик. През периода 1953 – 56 г. преминава на работа в Окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/ – Враца. От 1956 г. до 1958 г. отбива редовната си военна служба в БНА. През 1959 г. започва работа като първи секретар на Околийския комитет на Комсомола в Белоградчик, а след създаването на окръзите в ОК на ДКМС – Видин, където е избран за І-ви секретар. От 1960 г. е на работа в ЦК на Комсомола като завеждащ отдел „Учаща младеж“. През 1962 г. е избран за член на Бюрото, а от 1963 г. до 1966 г. е секретар на ЦК на ДКМС. В края на 1966 г. записва аспирантура в Академията за обществени науки – Москва. През 1969 г. преминава на работа в ЦК на БКП като завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ . Същата година завършва специалността „Естетика и теория на изкуството” и аспирантурата си в Академията за обществени науки на ЦК на КПСС в Москва и получава научна степен „кандидат на филологическите науки”. От 1970 г. завежда отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП. От 1985 г. е член – кореспондент на БАН. Специализирал е в Лондон.
Александър Лилов е народен представител от БКП в 4-то, 6-то, 7-то, 8-то и 9-то народни събрания, както и в 7-то Велико народно събрание и в 36-то, 37-то и 38-то народни събрания от листата на Българската социалистическа партия. В три от мандатите си е народен представител от Видинския избирателен район.
От 1971 г. е в ръководството на БКП, а от 13 юли 1972 г. е секретар на ЦК на партията по идеологическите въпроси. От 3 юли 1974 г. до 28 септември 1983 г. е член на Политбюро, а от 1976 г. до 1983 г. и член на Държавния съвет на НРБ. Считан е за вторият по влияние партиен ръководител и най-възможният наследник на Тодор Живков.
През 1983 г. Александър Лилов е отстранен от партийните и държавни постове след остра критика от Тодор Живков с формулировката – „отдалеченост от реалния живот и липса на интерес към икономическите проблеми.” Същата година поема ръководството на Института за съвременни социални теории в София.
Връща се на политическата сцена на 8 декември 1989 г., когато е избран отново в ръководството на ЦК на БКП. От 1990 г. до 1991 г. е първият Председател на преименуваната по негова инициатива Българска комунистическа партия в Българска социалистическа партия и до смъртта си през 2013 г. е неизменно член на нейния Висш съвет. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП и главен редактор на списание „Понеделник”. Негови са идеята, теорията и първите стъпки за преминаване на партията към курса на демократичния социализъм и под негова редакция е и първата в новата история на България програма на БСП „Нови времена, нова България, нова БСП” , поради което, с основание, е считан за „Стратег” на партията. Негова е и пророческата мисъл „Бъдещето на социализма е в социализма на бъдещето“.
В научната си дейност работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на партиите, борбата между двете световни системи и обществените и международни отношения.
Авторската и творческата дейност на Александър Лилов включват изданията – „Критика на съвременните буржоазни теории за природата на изкуството” (1971), „Към природата на художественото творчество” (1979), „Европа – да бъде или да не бъде”- сборник /съставител и автор/ (1985), „Въображение и творчество” (1986), „Европа – диалог и сътрудничество”- сборник (1988), „Философско – теоретически проблеми на ядрената война” (1989), „Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход” (2004), „Информационната епоха“. Съчинение в три тома. Том първи: “Цивилизациите” (2006), Том втори: „Световният и българският преход” (2007), Том трети: „Информационното/ите/ общество/а/” (2008) и др.
Съпругата му Анна Лилова е професор по социология и преподавател в Югозападния университет.
Има дъщеря Десислава и син Явор.
Умира на 20 юли 2013 г. в София.
По повод кончината му проф. Андрей Пантев /виж отделна статия/ споделя – „Лилов беше личност, която за минути те поразяваше с академизма си. Беше различен дори и тогава, когато беше временно потопен в едно безличие. Той имаше глобален поглед върху света. За мен той беше единственият, който не се паникьоса, не раболепничеше след промените и не казваше „Нямам нищо общо с тази работа“. Той, заедно със Стефан Продев, бяха хората, които не се скриваха зад чужди решения“.