Проф. Иван Димитров Шишманов

Проф. д-р Иван Димитров Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в гр. Свищов. Наследник на Видинския царски Шишмановски род. Внук е на едрия видински търговец, дарител и патриот Емануил Шишманоглу. И е най-големият син  на Димитър /Таки/ Емануил Шишманов /виж отделна статия/, който е роден и умира във Видин. Той е публицист, учител, писател и общественик с големи заслуги към духовността на родния си град. Братовчед е на Илия и Найчо Цанови и на Алеко Константинов.
Иван Шишманов завършва Педагогическото училище във Виена /1876-82 г./ като стипендиант на австрийското правителство по препоръка на Феликс Каниц. Също със стипендия на българската държава следва философия и литература в Йенския, Женевския и Лайпциския университети и защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд, като темата, повлияна от професора, е в сферата на експерименталната психология. През 1985-86 г. прекъсва следването си , за да вземе участие като доброволец в Сръбско-българската война. Оженва се за дъщерята на един от любимите си професори украинеца Михайло Драгоманов. През 1988 г. се завръща в България и след кратък период на работа като началник на средното образование в министерство на просвещението става един от основателите на бъдещия Софийски университет като преподавател, доцент и професор по всеобща литературна, културна история и сравнителна литературна история. През периода 1989-1902 г. основава и е главен редактор на сп. „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и едновременно с това е редактор на сп. “Български преглед“. От 1903 г. до 1907 г. е министър на народното просвещение, но напуска правителството по време на Университетската криза /1907/, когато се подготвя закон за отнемане на суверенитета на Софийския университет. Името му на министър на народното просвещение се свързва с  основаването и развитието на редица културни и просветни институции – Народния театър, Музикалното училище, Художествената академия, Етнографския музей, редица читалища, библиотеки и изложбени зали в страната, училището за слепи и т.н. За 2 години се оттегля в Швейцария, за да специализира по проблемите на литературната история и се връща отново към университетската си изследователска и преподавателска дейност. През 1917 г. става първия председател, след отвода на Иван Вазов, на инициирания от него Съюз на учените, писателите и художниците в България. От 1918 г. до 1919 г. е посланик в Украинската народна република. Бил е депутат в ХIII Народно събрание. При завръщането си в България е избран за първия председател на българската секция на Паневропейския съюз, чиято крайна цел е била създаването на Европейски съединени щати – Паневропа.
Освен философия, литературна история и културология активно работи и в областта на историята, лингвистиката и фолклористиката. Ползвал е свободно немски, френски, украински и руски езици.
Проф. Иван Шишманов има десетки публикации по научни и обществено политически теми и проблеми. По-значимите му научни трудове са: „Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови“ /сп.“Български преглед“ кн.3,1897 г./, „Наченки на руското влияние в българската книжнина“ /1899/, „Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“/сб. “НУНК, ХVI-ХVII, 1900 г./, „Тарас Шевченко – неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди освобождението“ /1914/, „Избрани съчинения“в 3 тома  /1965-71 г./, „Дневник 1979-1927“ /2003/.
Проф. Иван Шишманов умира на 23 юни 1928 г. в Осло, Норвегия, по време на участие в конгрес на ПЕН клубовете.