Проф. ст.н.с. IIст. Георги Цанков Цанков, дсн

Проф. ст.н.с. II ст. Георги Цанков Цанков, дсн е роден на 15 юли 1930 г. в с. Рабиша. Остава рано сирак и се учи и израства в училища и детски домове за сираци във Враца, Пловдив и София. Средното си образование завършва през 1948 г. във Втора мъжка гимназия- София, а висше в гр. Харков, Украйна по специалността „Защита на растенията“с пълно отличие. Веднага след дипломирането си през 1954 г. се завръща в България и постъпва на работа в Окръжно управление на горите-Варна като специалист по болестите и вредителите при широколистните дървета, но още през 1955 г. се явявя и печели конкурс за научен сътрудник по проблемите на горската ентомология в Горския научно-изследователски институт-София. През 1966 г. защитава дисертацията си на тема „Проучвания върху биологията на боровата процесионка и мерките за борба с нея“. През 1968 г. става старши научен сътрудник III степен. От 1973 г. до 1976 г. е гост-професор в Университета Сантяго де Куба, където издава два учебника за студенти по обща и горска ентомология, публикува 12 научно-популярни статии и подготвя 8 кубински учени за преподаватели по защита на горските насаждения.
През 1982 г. Георги Цанков е избран за председател на Постоянната комисия за биологична защита на горите към Източно-палеарктичната секция на Международната организация за биологична борба с вредителите. Под негово ръководство организацията провежда международни конференции в България /1986/, Грузия /1989/ и Полша /1994/.
През 1983 г. след защита на хабилитационен труд на тема „Проучване на паразитните насекоми по зимната летораслозавивачка и боровата процесионка – с оглед използването им в биологичната борба“ е избран за ст.н.с.II степен /професор/ по горска етномология.
Основните области на научен интерес, изследвания и разработки на проф. Георги Цанков са: биологията, екологията и развитието на масовите и нанасящи големи повреди в горите насекомни вредители – борова процесионка, корояди, голям боров хоботник, зимна летораслозавивачка, гъботворка, златозадка и др., разработването и внедряването в горското стопанство на биологични методи, които са безвредни за горските биоценози, човека и топлокръвните животни, внедряването на бактериални, вирусни и хормонални, безвредни за горските екосистеми , препарати и средства, обучението и развитието на специалисти и научни работници в сферата на защитата на природната среда в селското и горското стопанство и т.н. Той е един от пионерите в разработването на националната програма за биологическа борба с вредителите в селското и горското стопанство.
Създава международни научни контакти с колеги от Полша, Германия, СССР и Русия, Грузия, Куба, Франция, Италия, Гърция и др.
След промените в България е привлечен за сътрудничество от Симсоновия институт на САЩ и като специалист, известен в научните среди, прави предложения за установяване на контакти с перспективни български учени и специалисти в областта на лесозащитата.
Проф. Георги Цанков има и богата обществена и административна биография. Бил е завеждащ-лаборатория и секция в Института за гората, член на Научния съвет и на Специализираните научни съвети по лесотехнически науки и зоология и екология при ВАК, зам.председател на Контролния съвет на СУБ. По негова инициатива през 1992 г. е възстановено Българското ентомологично дружество, на което е председател до 2009 г. През 1995 г. става един от учредителите и най-редовните автори на публикации на научното списание „Acta entomologika bulgarica“. В съавторство издава един от най-значимите трудове в областта на защитата на горскити насаждения „Лесозащитата в България“.
Повече от 30 години се занимава активно и с пчеларство. Бил е главен редактор на сп. “Пчеларство“ и председател на „Национална научна асоциация по пчеларство“ и лично се грижи за двата си пчелина, единият от които е в околностити на София, а другият в родното му село Рабиша.
Публикувал е над 400 научни, научно-популярни и научно-приложни статии в списания, сборници, ежедневни и периодични издания на български, английски, испански, руски и немски език. Последните му книги са „Отглеждане на пчелите и методи за високи добиви“ /2015/, „Работа с многокорпусен кошер“ /2015/ и „41 уникални медоносни растения“ /2015/.
Владее и ползва руски, немски, английски и испански език.
Носител е на редица научни награди и отличия и на Почетната грамота на Съюза на учените в България.