Проф.д-р инж. Балуш Енчев Балушев

Проф. д-р инж. Балуш Енчев Балушев е роден  на 8 декември 1901 г. в гр. Лом. Баща му Енчо Балушев е от Белоградчик, бил е директор на Видинската гимназия /1918-21 г./, където е учил и Балуш Балушев и през 1924 г. подава молба до Общински съвет Видин за отпускане помощ за дофинансиране на следването на сина му в Дрезден, която е одобрена. През 1925 г. Балуш Балушев завършва електроинженерство в Дрезденското висше техническо училище и започва работа във Видинската община. През 1932 г. завършва строително инженерство в Загребския университет  назначен е по специалността си в Околийското инженерство на гр. Белоградчик  и  се оженва  за дъщерята на Иван Христов /Вато/- най-богатия търговец в Белоградчик. От 1934 г. до 1935 г. отново е на работа във Видинската община, а от 1936 г. до 1941 г. отново е в Белоградчик. През 1941 г. защитава докторската си дисертация в Дрезден. През периода 1942 – 44 г. работи в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1944 г. е назначен за професор във ВИСИ. Бил е декан на Строителния факултет /1948-1952 и 1958-1960/ и основател на катедрите “Пътища” и “Земна механика, фундиране и инженерна геология”. Избиран е за  член на Научния съвет по технически науки при БАН, както и за консултант по изработването на генералния план на София през 1956 г. Привлечен е за постоянен съветник по градоустройство на Видинската община.
Проф. Балушев е специалист по земна механика, фундиране и инженерна геология.
Автор е на фундаменталното ръководство „Земна механика“ /1941/, претърпяло множество издания и на научните трудове “Определяне на разпределението на напреженията и земната реакция при бетонни пътни плочи чрез фотоеластика”, “Пътната проблема на Добруджа”, “Върху устойчивостта на земните насипи” и др..
Носител е на множество държавни, правителствени и професионални отличия, а през 1981 г. е удостоен със званието „Заслужил деятел на науката“.

В годините, когато е във Видин и Видинско Балуш Балушев е и концерт – майстор на местните симфонични оркестри. Архивите разказват, че през 1929 г. с негово участие музикално дружество “Китара” поставя операта “Камен и Цена”, а през 1940 г. операта “Цигански барон”.
По големият му син му доц. ктн инж. Енчо Балуш Балушев / виж отделна статия/ продължава успешно научната и преподавателска дейност на именития си баща и е преподавател в катедрата на баща си във ВИСИ-София.

По-малкият му син Иван Балуш Балушев /виж отделна статия/ наследява музикалния талант на баща си, завършва виолончело в Музикалната академия – София, дълги години е музикант в Софийска филфармония, а по-късно се премества да живее в Швейцария.
Проф. Балуш Балушев умира на 4 септември 1983 г. в София.