акад.здк Хачо Кирилов Бояджиев

/1932 – 2012/
Роден е на 20 януари 1932 г. в София, но е осиновен от богати родители от Нови пазар. Рожденното му име е Имре Димитров Соколов, но осиновителите му му дават ново име Хачадур Крикор Бояджиев. Завършва френския колеж в Пловдив през 1950 г. и започва работа в Радиовъзел-Нови пазар. Първото му висше образование е от СУ – математика, а второто от ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“, специалност “Театрална режисура” в класа на проф. Георги Костов. През 1958 г. започва работа като режисьор в Кюстендилския театър. Първата му постановка е „Два ангела слизат от небето“ от Гюнтер Вайзенборн. През 1959 г. въпреки съпротивата на  Иван Башев – тогава зам.министър на културата е привлечен от Стоян Стоянов първият първи секретар на ОК на БКП във Видин и Ангел Будев /виж отделна статия/ – зам.председател на ОНС-Видин за директор и режисьор на Драматичен театър „Владимир Трандафилов“-Видин. В последното си интервю през 2012 г. във в. “24 часа” самият той разказва следната история “След това министерството ме прати да правя постановка в Провадия, където имаше градски театър. Връщам се да им кажа, че съм свършил работата и съм си взел 400-те лева хонорар. На стълбището ме среща Георги Саев – съветник в Министерството на културата. Беше с друг човек и като ме видя, каза “А ето го човека, когото търсите. Това беше Ангел Будев, началник отдел “Театри” през 1959 г. Тогава стана реорганизацията с окръзите, Видин стана окръг, а той – зам.председател  по културата. И търси директор за театъра във Видин. Отидохме заедно при Иван Башев – зам.министър по културата. Като ме видя, Башев каза: Ангеле, казах ти, че този човек няма да го назнача за директор. Будев му обясни, че ме препоръчва проф. Георги Костов, който беше голям синдикален и партиен деец и имаше сериозен авторитет. Така заминах за Видин с 8 души мои състуденти – Димитър Манчев, Васил Попов, Георги Кишкилов, Мара Чапанова, Златка Тодорова, Мая Владигерова… За сезона 1959-1960 г направихме 12 премиери. За откриването отидох в общината да искам пари, тъй като нямахме черен плат за завеси. Но и пари нямало и ми дадоха онези, които били заделени за оперетата. Условието беше да поставя оперета. Взехме парите, облякохме сцената, но през април  ме извикаха в Окръжния съвет и ме питат за оперетата. Във Видин има и симфоничен оркестър, и хор, казваше се “Боян Чонос”, но сега името му било сменено, тъй като човекът бил партизанин. Пратих Златка Тодорова в София да ми донесе партитура на “Царицата на чардаша”. Тогава ноти не четях, но партитурата дойде. Направихме оперетата с актьори от театъра. Три дни репетирахме, ариите се знаеха предварително. На четвъртия ден поръчах афиши за премиера на 6-я ден. Билетът беше 12 лв., залата беше претъпката, невероятен успех. Но оркестърът – професионален и голям – 60 души. Димитър Манчев играеше, Мара Чапанова също, а тя беше певица от “Бодра смяна”. Актриса, но пее. В края на сезона получих похвална телеграма от Иван Башев за изпълнението на плана.”

Във Видинския театър той поставя пиесите „Учителят по танци“ от Лопе де Вега, „Криворазбраната цивилизация“от Добри Войников, „Третата дума“от Алехандро Касона, „Оптимистична трагедия“от Всеволод Вишневски, „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев, “Законът на вълците” от Ханс Луке с невероятна игра на Димитър Манчев /виж отделна статия/ в ролята на Мистър Адамо и др. Режисьор е и на оперетата “Царицата на чардаша” от Имре Калман. Играят се и спектаклите „Я колко макове“ от Никола Русев, „Великият Боби“ от Кшищов Грушчински, „Островът на Афродита“ от Алексис Парнис, „Добрата стара Англия“ от Съмърсет Моъм, “Главата на другите” от Марсел Еме и мн.др. Привлечено е и цяло съзвездие от обещаващи актьори – Евстати Стратев, Георги Кишкилов, Златка Тодорова, Илиана Димитрова, Адриана Андреева, Надя Якимова, Христо Курдов, Васил Попов, Димитър Манчоров, Илия Чакъров, Цветана Аврамова, Анна Костова, Людмила и Димитър Пеневи, Маргарита и Димитър Грънчарови, Сузана и Алберт Анджел, Венелин Колев, Венцеслав Кисьов, Мара Чапанова, Христо Куновски, Димитър Манчев, Мая Владигерова, Герасим Павлов, Петър Антов /вижте отделни статии за тях/ и др. Разгърната е и творческата биография на местните и утвърдени вече актьори от видинската трупа – Василка Върбанова, Любен Панчев, Мария Панчева, Владимир Белперчинов, Богдан Спасов /вижте отделни статии за тях/. Чести гости на видинската театрална сцена са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Георги Георгиев- Гец, Стоянка Мутафова, Стефан Гецов, Йордан Матев, Димитър Бойнозов, Йорданка Кузманова, Константин Кисимов и др. След напускането на Видинския театър Хачо Бояджиев специализира при Рене Клер в Париж /1962-63 г./. През 1966-67 г. е на специализация и в САЩ. През 1969 г. защитава докторат по телевизионна и кинорежисура в Кембридж, Англия. Повече от 40 години работи в БНТ, с едно прекъсване от 2 години /1979-1981 г./, когато е зам. генерален директор на НДК, по времето когато видинчанинът Ангел Будев /виж отделна статия/ е негов генерален директор. Заемал е и редица съпътстващи длъжности – зам.директор по художествените въпроси на Концертна дирекция/1964/, режисьор-постановчик за поръчкови филми в СИФ „Бояна“ /1982-1993/, гост-режисьр в театрите в страната. Преподавател по режисура в НАТВИЗ и към веригата „Английски университети“ /от 1994 г./. Генерален директор на БНТ от 1993 до 1995 г. Най-известния и популярен режисьор-постановчик на вариететни и на новогодишните програми на националната телевизия. Създал е знакови постановки на телевизионния театър и мюзикъла – „Изповедта на един клоун“, „Хоро“, „Криворазбраната цивилизация“, „Вражалец“, „Мисия във Виена“, „Автобиография“ по Бранислав Нушич, „Макбет“, „Харолд и Мод“, „Братът на Бай Ганя“ и мн.др. Режисьор е и на два игрални филма – “Тази хубава зряла възраст” с Коста Цонев и Ваня Цветкова и “Човек на паважа” с Тодор Колев в главната роля като полицейски инспектор. Режисира и всичките шест Международни писателски срещи под надслов “Мирът – надежда на планетата” , провеждани в Парк – хотел “Москва” и Националния дворец на културата. В последните си години и до последния си дъх е режисьор на предаването “Полет над нощта” по Българската национална телевизия.

През пролетта на 1989 г. Хачо Бояджиев беше командирован във Видин за подготовката и провеждането на първата среща на външните министри на България и Югославия Петър Младенов и Будимир Лончар, която премина при отлична организация.
Избран е за академик от Българската академия на науките по изкуствата през 2011 г., награждаван е с най-престижните държавни и театрални отличия.
Акад. Хачо Бояджиев е носител и на много награди от национален и международен характер, сред които и наградата на английската критика в Монте Карло за постановката на „Макбет“/1979 г./.
Неговото име носи 3-то студио на Българската национална телевизия.
Умира на 20 април 2012 г. в София.