Проф. кин Тодор Димитров Андрейков /1933-1997/

Проф. кин Тодор Димитров Андрейков е роден на 4 август 1933 г. в с. Големаново, община Кула. И дядо му и баща му са учители, директори на училища и общественици с голям авторитет и принос за развитието на образователното и читалищно дело. Баща му Димитър Андрейков е завършил химия в Софийския университет и работи като учител, училищен инспектор и директор на училища, бил е директор /1941- 43 г./ и на Берковската гимназия и общински кмет. Майка му Елена Андрейкова също е учителка. Тодор Андрейков учи в Големаново, Видин, Берковица и София. Първите му срещи с киноизкуството, по негови спомени, е във видинското кино „Кале“, където през 1937-1938 г. гледа филмите на Чарли Чаплин и поредицата за Тарзан с Джони Вайсмюлер. След войната семейството се мести в столицата, където през 1951 г. Тодор завършва Втора мъжка гимназия  /сега 22 СОУ/. През 1955 г. завършва театрознание във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ с отличие и пише дипломната си работа, която се превръща в първото научно изследване за киното, публикувано под заглавие „Реалистични традиции в българското киноизкуство до 9.IХ.1944 година“ в сп.“Киноизкуство“. От 1956 г. до 1959 г. работи в Комитета по изкуство и култура, отдел „Театри“ и като изкуствовед и старши изкуствовед в Българска кинематография. През 1958 г. участва в създаването на Държавния киноархив, където завежда сектор „Репертоар“. През 1960 г. е привлечен от Хачо Бояджиев /виж отделна статия/ за драматург на Видинския драматичен театър и двамата налагат в репертоара му много чужди и уникални пиеси като „Блудния син“ от Егон Раннет, „Учителят по танци“ от Лопе де Вега /за първи път представена на българска сцена/ под режисурата на Хачо Бояджиев, „Последната нощ“ от Лео Комфорти е Димитър Бочев /също за пръв път поставена в България/, „Законът на вълците“ от Ханс Луке също с режисьор Хачо Бояджиев, „Към блатото“ от Георги Караславов, „Бягство от нощта“ от Братя Тур, „Лъвският пай“ от Александру Миродан, „Главата на другите“ от Марсел Емме, „Чудовището от Самарканд“ от Анна – Елизабет Вийде, „Рожденният ден на Тереза“ от Георгий Мдивани, „Оптимистична трагедия“ от Всеволод Вишневски и „Иван Шишман“ – драма в стихове от Камен Зидаров. Част от спектаклите се играят няколко години и бележат една от най-богатите в театрално отношение години във Видин. През 1961 г. Тодор Андрейков започва работа като редактор в Българската национална телевизия, като до 1963 г. подготвя сам филмовата й програма. По-късно е театровед към Министерството на образованието и културата, директор на Смолянския драматичен театър, редактор на филмовата програма на БНТ, редактор в агенция София прес, ръководител на отдел „Студийни кина“ към ДП “Разпространение на филми“ /1972-75 г./, изкуствовед към Българската национална филмотека, чийто директор е от 1976 г. до 1981 г. От 1977 г. до 1982 г. ръководи и координира международния научен проект „Всеобща история на киното“, спрян през 1982 г. от Министерството на културата. През 1988 г. защитава дисертация на тема „Пътят на Жан Реноар“ и получава научната степен „Кандидат на искуствознанието“, от 1991 г. е доцент, а от 1995 г. – професор в НАТФИЗ-София.
Участва с доклади и научни съобщения в международни симпозиуми и колоквиуми във Варшава и Краков /Полша/, Москва /СССР/, Брайтън /Великобритания/, Лозана /Швейцария/, Перпинян /Франция/, Дакар /Сенегал/, Лос Анджелис /САЩ/ и др.
Наричан е от своите съвременници „човекът – кино“ и „първоапостол на киноманията“, а апостолската му киноманска дейност е характеризирана блестящо от неговия студент и колега Петър Кърджилов, който пише – „Така открих (за себе си) първоапостола Тодор Андрейков, проповедника, пропагандатора, агитатора на Седмото изкуство. Който с неистово постоянство продължи тази своя „евангелска“ дейност и във „Влайкова“, временно превърнато (към края на 60-те) в „архивно кино“, нелегално наречено „Сергей Айзенщайн“, и във вече постоянното филмотечно кино „Дружба“ (днес „Одеон“), където (през 70-те) ръководеше т. нар. Киноуниверситет, многобройни дискусии, обсъждания и пресконференции, и във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ (сега НАТФИЗ), където четеше лекции по история на западното кино (1975-1997 г.), и в безбройните кинолектории из цялата страна, която бе наченал да обикаля като Матей Миткалото още от 1956 г., и в предаванията по тв и радиото…..“ Проф. Андрейков посещава често и Видин и Видинска област и изнася пред широка аудитория своите пламенни и високо ерудирани беседи в кино „Георги Димитров“, панорамното кино към „Дом за българо-съветска дружба“, Окръжния младежки дом и в киносалоните на окръга.
Преподавател е по история на киното във ВИТИЗ, където получава научните звания доцент /1991 г./ и професор /1995 г./.
Изявява се като сценарист и режисьор на филма „Неделни мачове“ /1975/ и като актьор във филмите „Неделни мачове“, „С дъх на бадеми“ /1967/, „Танго“ /1969/ и „Юдино желязо“ /1989/. Негови са и документалните филми – „Полски ескизи“ /1963/, „Созопол – есен“ /1965/, „Италиански бележник“ /1967/, „Летящите хора“ /1969/, „Пещерняци“ /1970/, „Девня“ /1970/, „Зимно море“ /1970/, „Векове и руда“- в съавторство с Николай Хайтов /1971/, „АЕЦ „Козлодуй“- в съавторство с Антон Кафезчиев /1972/, „Изпращане“ в съавторство с Вера Найденова /1975/ и др.
От 1953 г. публикува филмокритични материали в периодичния печат и в специализираните издания – български и чужди. Редовен сътрудник е на списанията „Филмови новини“ и „Киноизкуство“. По-важните му публикации са студиите „Ерик фон Щтрохайм – 100 години след рождението му“, „Homo Ludens“ и „Homo Jokans“: Братя Макс“, „Рангел Вълчанов – познатият и непознатият“, „Човекът, който се наричаше Дзига Вертов“, статиите „Евреите, които създадоха Холивуд“, „Революциите – пролетта на свободата“, цикълът статии „Митологията на американското кино“ и др.
Автор, съавтор и редактор е на значими научни трудове – „В света на киното“ т.2 и т.3 /1983/, „Жан Реноар“ /1984/, „История на киното“ т.1 “Нямо кино“ /1994/, „Комичното на екрана“ /1995/, „Момчето остава“ /1997/, „История на киното“ т.2“. От началото на звуковото кино до началото на Втората световна война“ /2004/ – издадена посмъртно, след дългогодишна работа върху архива на проф. Андрейков, благодарение на вдовицата му Екатерина Ангелова – Андрейкова, която е родена в гр. Видин. През 1997 г. малко след смъртта му излиза и сборникът „Момчето остава“ със статии, публикувани в рубриката „От пръв поглед“, която Т. Андрейков води във в.“Култура“. За съжаление недовършена и непубликувана остава друга фундаментална творба, върху която той работи много години под егидата на ЮНЕСКО, с работното заглавие „Всеобща история на киното“.
Проф. Тодор Андрейков е носител и на множество отличия и награди – орден „Кирил и Методий“ I степен, диплом „За развитие на архивното дело в НРБ“. Съюзът на филмовите дейци му присъжда наградите за филмова критика за 1983, 1989, 1990-93, 1994-95г.
Владее полски, руски, френски и италиански език и ползва испански и английски.
Членува в Съюза на българските филмови дейци от 1961 г.
През 2014 г. БНТ продуцира документално-биографичен филм за него със заглавие „Гражданинът Кино“ по сценарии и под режисурата на Коста Биков, който спечели две награди на фестивала „Златен ритон“- на община Пловдив и на Българската национална филмотека.
Умира на 19 януари 1997 г. в София.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-1260.