Доц. д-р Страхил Тодоров Попов /1938-2010/

Доц. д-р Страхил Тодоров Попов е роден  на 9 октомври 1938 г. в с. Връв. През 1967 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ специалност „Българска филология“ и записва редовна аспирантура по История на новата българска литература. През 1969 г. е назначен за преподавател във Великотърновския университет. През 1972 г. става кандидат на филологическите науки. Докторската му дисертация е на тема „Проблеми в романите на Антон Страшимиров“. От 1973 г. е назначен чрез конкурс за асистент по нова българска литература във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий“, през 1976 г. става старши, а през 1979 г. главен асистент. През 1986 г. спечелва конкурс за доцент. Преподавал е и в Букурещкия /1979-1983/ и в Крайовския университети /2005-2010/.

В научната и преподавателската си работа работи в областите социология на литературата, литературна компаративистика /сравнително литературознание/ и народопсихология и литература и проявява особен афинитет към живота и творчеството на Софроний Врачански, Захари Стоянов, Антон Страшимиров, Иван Вазов, Йордан Йовков, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Георги Караславов, П.Ю. Тодоров, Асен Разцветников, Кирил Христов и др. Траен е интересът му към историческата роля и отразяването на Балканската война в българската литература. Някои от изследванията и лекциите му са посветени на сравнителния анализ между българската и румънската литература и между български и румънски литературни творци. Основните му изследователски и аналитични методи са биографоисторизмът и психосоциологията.

По-значимите му научни трудове са: монографиите „Епопея на съдбовни мигове“ /1985/ и „Антон Страшимиров“ /1987/, както и изследванията и публикациите „Страшимировият роман и метаморфозите на любовта“, „Софрониевото житие. Драматична летопис“, „Историческа истина и художествена правдоподобност“, „Психодрамата на лирическия характер в поезията на Асен Разцветников“ и др. Печата и на румънски език.

Страхил Попов е заемал административните длъжности – заместник декан на Филологическия факултет /1988-1994/ и директор на Международния летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти /1989-1993/. Бил е член на Съюза на учените в България – клон Велико Търново.

Умира през 2010 г. във Велико Търново.