Кфн Снежина Тошева Николова

Родена е на 13 ноември 1935 г. в с.Раковица. Средното си образование завършва във Видинската гимназия и е приета за студент по специалността „Българска филология“ в СУ “Св.Климент Охридски“, но през м. декември 1956 г. е изключена от университета на основание чл. 40 и 41 от тогаващния Закон за висшето образование поради неблагонадеждност. По-късно студенските й права са възстановени и завършва висшето си образование през 1963 г. От 1970 г. до 1991 г. е драматург на Драматичен театър „Владимир Трендафилов“- Видин. През 1973 г. след положен изпит получава правоспособност за преводач от румънски език. През 1983 г. след защита на дисертация на тема „Караджале в България“ и е присъдена научната степен „кандидат на филологическите науки“. През периода 1991-92 г. е главен специалист в община Видин, след което се пенсионира, но продължава да работи като журналист в местни и периодични вестници и издания.
Снежина Николова е автор на над 100 статии и публикации в местния, ежедневен и периодичен печат и на 13 книги – художествена и научно-изследователска литература – „Свободна валенция нежност“. Новели /1990/, „Моменти“. Художествена проза /1992/, „Залутани пътища“. Роман /1993/, „Бог ни сътвори различни“. Разкази/, „Румъния каквато я познавам“ /1997/, „Духовни мостове“ /1998/, „Еминеску в сиянието на Хиперион“ /2000/, „Караджале завинаги“ /2006/, „Внимание!Чупливо!”. Разкази /2006/, „Животът като такъв“. Повест /2007/, „Осъдени да обичат“. Разкази /2008/, „GMO“ Разкази / 2012/. За нея и творчеството ѝ са публикувани 11 аналитични и очеркови материала. Участвала е с доклади в научни симпозиуми в София, Букурещ, Яш, Клуж, Крайова и Кишинев.
Членувала е в Съюз на артистите в България, Съюз и клуб на писателите, Съюз на преводачите в България, Клуб на дейците на културата и Българско историческо дружество.
На 24 май 1990 г. Снежина Николова е наградена със сребърна значка на Съюза на преводачите в България за активна преводаческа и съюзна дейност.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-1313.