Проф. д-р Радослав Ненков Гайдарски, дмн

Проф. д-р Радослав Ненков Гайдарски, дм, дмн е роден на 25 декември 1937 г. в с. Градец. Произхожда от средно селско семейство. Основното си образование завършва в родното си село, а средно във Видинската гимназия през 1956 г. с пълно отличие. Кандидатства и е приет за студент в Медицинска академия – София, която завършва през 1962 г. По разпределение започва работа като селски лекар, но скоро е командирован във Видинската болница, където 10 години работи като ординатор в хирургичното отделение, а през 1967 г. взема специалност по обща хирургия. От 1970 г. е и зам.главен лекар по лечебната част на здравното заведение. През 1972 г. след спечелен конкурс става асистент в МА-София. През 1980 г. защитава кандидатската си дисертация, а през 1989 г. става доктор на медицинските науки. От 1983 г.  до 2003 г. завежда единствената тогава в България Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия. Специализирал е в ИСУЛ, МА, ВМА, Националния онкологичен медицински център и в болница „Кошен“- Париж. Работил е и в правителствена болница и Университетска болница „Лозенец“. Бил е републикански консултант по хирургия. След 2006 г. е водещ консултант и хирург в Първа хирургична клиника на болница „Токуда“.
От 1983 г. е доцент в Катедрата по обща и оперативна хирургия, а през 1990 г. е избран за професор и ръководител на Катедрата по обща и оперативна хирургия към МА.
На 19 октомври 2004 г. проф. Радослав Гайдарски получава наградата „Лекар на годината“, а на 18 ноември същата година е част от екипа извършил първата чернодробна трансплантация в България на малката Памела от гр. Кула. На 6 април 2005 г. получава званието „Лекар на България“. Носител е на множество научни и държавни награди. На 10 декември 2007 г. му бе връчено и най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ I степен за особени заслуги в развитието на медицината в РБългария.
Проф. Гайдарски има над 180 научни публикации и е автор на 8 рационализации на оперативна медицинска техника. Подготвя стотици студенти, специализанти и докторанти. Внедрил е в медицинската практика на България едни от най-сложните животоспасяващи операции. Член е на множество наши и задгранични научни дружества и организации. Участвал е с научни доклади и съобщения в национални и международни симпозиуми и конференции.
Избиран е за депутат в 7-то Велико народно събрание /1990-1991/ и 40-то обикновено Народно събрание /2005-2009/. През периода 17 август 2005 – 20 април 2008 г. е министър на здравеопазването и прави едни от най-решителните крачки в реформата на здравно-осигурителната, административно-управленска и лечебна дейност.
Почетен гражданин на Видин от 1997 г., на София от 2005 г. и на Ново село.