Проф. д-р протопрезвитер Радко Поптодоров /1924-2021/

Проф. протопрезвитер д-р Радко Поптодоров е роден на 11 септември 1924 г. в с. Градец, община Видин, в свещенническо семейство. Основно образование завършва в родното си село. През 1938 г. продължава образованието си в Духовната семинария в София. През 1946 г. постъпва като редовен студент в Шуменския педагогически институт за прогимназиални учители. Изключен е от института по политически причини. Записва и завършва Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“, който междувременно е отделен от университета и продължава дейността си като Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Светия синод на Българската православна църква и е приет за редовен асистент във факултета и докторант на протопрезвитер акад. Стефан Цанков. През 1959 г. записва и през 1964 г. завършва право в Софийския университет. От 1960 г. е назначен за доцент, а през 1966 г. за професор и завеждащ катедра „Църковно право“ в Духовната академия – София. В продължение на повече от 50 години проф. Поптодоров преподава каноническо право в Богословския факултет на СУ.

Проф. Радко Поптодоров е автор на десетки публикации в областта на църковно – правните въпроси и историята на Българската православна църква, както и на книгите „Мястото и ролята на миряните в устройството и управлението на Църквата през първите три века“ /излязла в няколко части от 1962 г. до 1995 г./, „Православно – християнската вяра и българската православна църква като фактори за запазване на българския народ…“ /1970/, „Преломното значение на покръстването и на основаването на българската църква…“ /1971/, „За богопознанието“ /1982/, „Съборното начало в църквата“ /1995/, „Търновският архиепископ Василий /1185 – 1234/ – неизвестен и непознат“ /2012/, „Врачанският митрополит Паисий“ /2015/ и др.

През 1991 г. се присъединява към алтернативната реформаторска група в БПЦ и дълги години е председател на възстановения Съюз на свещениците в България.

Умира на 27 септември 2021 г. в София.