Акад. проф. д-р Петър Ников Попов /1884-1938/

Акад. проф. д-р Петър Ников Попов е роден на 19 май 1884 г. в Бургас. Син е на Нико Попов – първият кмет на гр. Бургас след освобождението от турско робство. Петър Ников е учил в Поморие, София и Варна, където завършва класическа гимназия. От 1904 г. до 1907 г. следва философски науки в Университета в Мюнхен. От 1908 г. изучава балканска и българска история във Виенския университет, където се сближава с проф. Константин Иречек, а през 1912 г. защитава и докторската си дисертация на тема „Видинското княжество до съединяването му с България през 1323 г. с оглед на съдбата на северозападните български земи от Белградската и Браничевската област при Второто Българско царство“ и става доктор по философия. От 1915 г. до 1920 г. е учител по история в гр. Варна. Същата година след спечелен конкурс е назначен за доцент по българска история в СУ. От 1923 г. е извънреден професор и дописен член на БАН, а от 1935 г. редовен професор и завеждащ катедра „Българска история“ в университета. През периода 1931 – 1938 г. на два пъти е декан на Историко-филологическия факултет. Бил е Председател на Българското историческо дружество /1936/, деиствителен член на БАН /1937/ и секретар на Историко-филологическия му клон /1937-38/, както и член на Българския археологически институт и на Македонския научен интитут. В годините от 1928 г. до 1932 г. заедно с Васил Златарски са редактори на „Българска историческа библиотека“.
Вероятно под влияние на проф. Константин Иречек трайните му научни интереси са свързани с историята на Видинското царство и на последните Шишмановци, турското нашествие по видинските земи и дипломацията през периода на ХIII век.
Трудовете му свързани с Видинския край са: „История на Видинското княжество до 1323г.“ГСУ ИФФ,ХVIII-1922 г., „Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци“ Известия на историческото дружество в София, кн.VII-VIII, 1928 г.
Умира на 15 ноември 1938 г. в София.