Големият български учен Никола Пушкаров е роден на 14 декември 1874 г. в гр. Пирдоп. Дядо му е убит от турците, за укриване на революционери, а баща му е виден общественик. Брат му Стоян Пушкаров е генерал от българската армия. Никола Пушкаров получава началното си образование в родния си град, а средно в гр. Варна през 1895 г., след като поради участие в прогресивни ученически организации и издаване на вестници с антиправителствен характер е учил в гимназиите в София, Севлиево, Пловдив и Търново. Във Варна се сприятелява с Васил Коларов и Методи Попов. След дипломирането си една година учителства в с. Мирково и е приет за студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където отново се занимава с организирането на студентската младеж за съпротива на Радославовия режим – основава дружество на студентите естественици, изявява се като лектор в работнически вечерни курсове и синдикални сбирки, членува в редакционните састави на прогресивни вестници и списания. През 1901 г. завършва висшето си образование със специалност „Естествени науки“ с отличен успех и е поканен на работа в Министерството на народната просвета, но предпочита педагогическата дейност и става учител в родния си Пирдопски край. И там и в другите крайща на страната, където учителства, продължава обществената си дейност – създава и ръководи учителски и земеделски дружества, изнася сказки и беседи с научен характер, организира екскурзии, подпомага читалищната дейност и се включва в културно-просветни организации и инициативи. През 1902 г. се среща с Гоце Делчев и се включва в борбата за освобождението на Македония, като става учител в Скопие, редактира в. „Освобождение“ и организационния бюлетин „Свобода или смърт“, избран е за председател на Скопския революционен комитет, организира и предвожда чета, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след разгрома на въстанието и установяването си в София укрива в дома си Яне Сандански.
На 1 септември 1904 г. Никола Пушкаров е назначен за учител по естествена история във Видинската мъжка гимназия. В своята книга „Бележити видински учители“ I част Генади Вълчев пише – „При прегледа на протоколната книга на учителския съвет прави впечатление, че той винаги е определян за ръководител на ученическите екскурзии…Вероятно това е ставало и съвпадало с желанието на учителя-естественик, който е имал стремежа да запознае своите ученици с растителните видове в страната ни и на практика. Той пръв открива, че Видин може да се водоснабди от подпочвените си води. По това време градът страда от големи суши. Пушкаров провежда хидроложки проучвания и разработва проект за водоснабдяване на града по този метод. Общинският съвет обаче се отнася с недоверие към проекта и поканва скъпо платен професор от Виена, който след извършените изследвания потвърждава мнението на Никола Пушкаров и градът започва да се водоснабдява по проекта на учителя, но солидния хонорар получава австрийския професор. Протоколи от учителските съвети са съхранили и молба на Пушкаров за отпускане на „…една сума от 250-300 лева като пособие за изучаване на флората, фауната и геологическия строеж на Видинската местност.“, както и становище, че воденето на индивидуалните книжки на учениците е допълнителен ангажимент при претрупаността на учителите с уроци. За справка – през учебната 1906/7 г. той има 20 часа седмично по естествена история във всички класове и паралелки на гимназията. Интересен е споменът на известният видински адвокат и бивш негов ученик Иван Чонос – „Имаше и нови /учители/ в нашето училище, които никога не си служеха с бой и ругатни. Такъв беше учителят естественик Никола Пушкаров. При него не можеше ученикът да не осъзнае урока. Той така се отнасяше към ученика, така беше спечелил нашите симпатии, че на всички уроци бяхме и винаги готови“. Във Видин през 1906 г. Никола Пушкаров сключва брак със Славка Чакърова – Пушкарова от Струга, която е негов съратник от времето на четническите му години, за което е осъдена и лежи в най-страшната крепост в затвора „Еди Куле“, Турция.“
През 1907 г. отново се завръща в родния си Пирдопски край, а през 1908 – 1910 г. е на работа в Министерството на народното просвещение. През този период се отдава на публицистична и и научноизследователска дейност – редактира списанията „Естествознание и география“ и „Химия и индустрия“, в които сътрудничат Асен Златаров, Георги Бончев, Петър Бакалов, Рафаил Попов, Жеко Радев, Георги Шишков и други бъдещи светила на българската наука. Пушкаров е и първият редактор на „Списание на земеделските изпитателни институти в България“. През 1910 г. в сп. „Естествознание“, чиито редактор е отново той от 1909 г. до 1912 г., той публикува програмната си статия озаглавена „Образуване на почвата“, която е първата научна публикация по въпросите на почвата в България. Той е и първият преводач на български език на фундаменталния труд на Чарлз Дарвин „Произход на видовете“.
През периода 1911 – 1918 г. Никола Пушкаров е и първият ръководител на почвоведска секция към Държавната земеделска станция /ДЗС/ в София. През 1914 – 1915 г. е на специализация в Германия, Русия и САЩ. Завръщайки се в България се нагърбва с разработването на широкомащабна научна програма за изучаване на почвените и поземлени ресурси на страната. Той публикува почвено-геологични и почвени очерци, трудове и студии за различни райони на България. Широката му обща култура и всестранните му агропочвени и агробиологични изследвания му създават безспорен авторитет сред научната общност в страната и чужбина, но остава и като активен деец на Временното представителство на бившата ВМРО. През 1919 г. е назначен за директор на ДЗС, а през следващата година след негов доклад до правителството тя е преобразувана в институт с 8 научни отдела. Академик Кирил Павлов пише в своите спомени – „Истинско щастие е било за института, че през този период начело е стоял човек като Никола Пушкаров. Отлично подготвен, упорит като научен работник, прогресивен и добър, но твърд и последователен човек, А. Пушкаров съумява за кратко време да издигне института на голяма висота като научноизследователско учреждение.“ Уволнен след Септемврийското възстания през 1923 г., поради съпричастност с него, изпаднал в мизерия и нищета той продължава научната си дейност. В следствие на тежките условия и лишенията изгубва единственото си дете дъщеря си, ненавършила 20 години. През 1926 г. е възстановен на работа, но като началник на Почвения отдел в института. Често се налага със собствени средства да финансира научните си изследвания и проекти. Така през 1931 г., за да издаде първата Почвена карта на България на български и немски език, ипотекира собствения си дом и тегли заем, който изплаща до края на живота си. Много енергия и публикации посвещава на идеите си за колективна обработка и комасация на земята, като спасителни за българското земеделие и земеделските стопани. След политическия преврат през 1934 г. отново е уволнен, а през 1935 г. и преждевременно пенсиониран. Той е сред учредителите, а през периода 1936 – 1939 г. е и председател на Българското пещерно дружество. Със собствени средства и подпомогнат от малкото си останали верни приятели и бивши ученици той продължава да работи в домашни условия и да публикува научни и научнопопулярни статии с програмен характер за почвознанието и развитието на земеделието. На ново унижение е подложен през 1940 г., когато с ходатайства е назначен за надничар към Почвения отдел на Земеделския изпитателен институт, но със задача да разработи нова Почвена карта на България. Скоро отново по политически подбуди е уволнен и до смъртта си е държан в изолация, което ограничава научната му дейност, но не ограничава борческия му дух и новаторски идеи и разработки.
Акад. Никола Пушкаров е автор на над 80 значими научни труда и на стотици публикации в специализирания, периодичния и ежедневния печат. По-важните му издания са: „Почвено-геологически очерк на Софийското поле“ /1913/, „Почва и нейните свойства“ /1920/, „Изучаване на геологическия строеж на западната връзка между Балкана и Средна гора“ /1927/, „Торопотребността на почвените типове в България“ /1931/ и др.
Умира на 18 февруари 1943 г. на работното си писалище.
През 1947 г. при провеждането на Българо-съветска почвена експедиция, видните съветски учени академици, участващи в нея дават изключително висока оценка на цялостната дейност и принос на Никола Пушкаров в световната наука. В следствие на тази оценка през 1948 г. Института по почвознание в София е наименуван на неговото име, а родната му къща в гр. Пирдоп е превърната в къща музей на големия учен.