Д-р Маргарита Ваньова Димитрова е родена на 20 юли 1963 г. в гр. Кула в семейството на учителите Цветана и Ваньо Нинови. Средното си образование завършва в родния си град. През 1985 г. завършва Института за подготовка на учители „Дичо Петров“ гр. Смолян, с придобити специалности „Български език и литература“, „Немски език“ и „Трудово обучение“ и започва работа като учител в община Баните, Смолянска област, след което, до 2013 г. е главен учител в СУ „Христо Ботев“ в с. Баните. През 1996 г. завършва магистърската степен на висшето си образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Учител по български език и литература“ . Там през 2012 г. защитава и докторската си дисертация на тема: „Религиозният синкретизъм като културна памет в извънкласните форми по литература в 8. и 9. клас“ /по материали от педагогическата й дейност в с. Баните/. Придобива и първи клас квалификация в ДИУУ към СУ“ Св. Климент Охридски“. През 2014 г. е хоноруван преподавател в секция „Методика на обучението по български език и литература“ в катедра „Българска литература и теория на литературата“ при Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. В продължение на 10 години е ангажирана и като учител в частна школа „Образователни технологии“- Пловдив. От 2015 г. работи като преподавател по български език в Департамента за езиково и специализирано обучение в Медицински университет – Пловдив, а от 2017 г. до 2021 г. е ръководител на Секция по български език в същия департамент. Пенсионира се през м. януари 2026 г., а през м. февруари и април същата година завършва курсовете за обучение в Европейската Академия за Психология и Приложни Науки по специалностите „Обща клинична психология“ и „Арттерапия“.
Обществените й ангажименти са свързани и с работата й като общински съветник в Община Родопи, област Пловдив /2015-2019/ и в църковното настоятелство към храм „Успение Пресветая Богородица“ в с. Баните.
Д-р Маргарита Димитрова участва в научни форуми и има много публикации в престижни научни издания. Издала е монографичните книги: „Книга за Кула и моите села. Из спомените на моите близки (Полетковци, Кула, Тошевци – бит, традиции, народна психология)“ и второ преработено издание, „Религиозният синкретизъм като културна памет в региона на село Баните, област Смолян“, „Народностното светоусещане в няколко песни от региона на с. Владиченци, община Димово в сборника на Васил Стоин „Народни песни от Тимок до Вита“, „Баните – миналото ни е част от нас“ и „Баните в спомените и в днешния ден“, „Миналото и настоящето през погледа на учителя изследовател“, „Един модел за успешно учене по български език в Медицинския университет – Пловдив“, „Спомени за моя роден край – Кула и моите села“, „Специфики на културния спомен в два района на Северозапада“, „Водата дарява живот“ (в съавторство с Алекси Димитров). „Баните – бит, традиции и дълголетие“, „Щрихи от културната памет и народопсихологията на българина от региона на с. Владиченци, 19.08.2020 г.“ и „Спомен за срещата с добрите хора от община Гърмен“ са научни студии. Публикациите за с. Владиченци са свързани с научен проект към Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ в гр. Пловдив. „Прагматична философия на ученето“ и „Динамичен модел на обучение по български език и литература в мултикултурна среда“ са методически помагала. А „Словото – живот от извора“ е учебно помагало с есета. Научната ѝ публикационна активност е отбелязана в https://orcid.org/0000-0003-4510-3938. Най-новите краеведски и методико-практически книги на Маргарита Димитрова, издадени през последните години са: в съавторство „Сборник за доброто. Литературен формат „Доброто подари с усмивка“ /2025/ и авторските „Със спомени от родния ми край в Северозапада“ /2025/ и „Предай доброто! Романизован дневник на сдружение „Бъдеще за децата ни“ /2026/.
Книгите „Модел на работа по български език в мултикултурна среда: Медицински университет – Пловдив“, „Един модел за успешно учене по български език в Медицинския университет – Пловдив“, „За смисъла на медицинската комуникация през погледа на преподавателя по български език“, „Медицинската комуникация и преподаването по български език“, „Някои аспекти на успешната презентация на медицинска тема“ и „Преподаването на медицинска комуникация през погледа на филолога“ са свързани с преподаването на български език като чужд и със спецификите на медицинската комуникация от позицията на преподавателя по български език.
Маргарита Димитрова участва в авторски екипи и самостоятелно за издаването на 30 учебника и учебни помагала по български език като чужд. Извършва редакторска и рецензентска дейност, включително – рецензент (партньорска проверка) към списание „Български език и литература“ /https:www.webofscience/com/wos/author/record/AGX-9763-2022.
Включена е от проф. д-р Франческо Ксавиер Рамирес Санчес от Мексико в Голямата Енциклопедия на Универсалната култура – том 2, септември 2024 г.
Издала е една книга с лирика и есеистична проза – „Докосни с усмивка и надежда Млечния път“, и две стихосбирки – „Светлина за очите и Душата“ и „Витраж от разноцветни светлини“.
Нейна поезия и проза е публикувана в наши и световни сборници, антологии и алманаси. Има творчески участия в национални и международни поетични фестивали.
Многократно е цитирана в наши и чуждестранни научни и публицистични източници.
През май 2024 г. Маргарита Димитрова е включена в изложбата „Писателите и Пловдив“ на Римския стадион в гр. Пловдив. Забележителното събитие е по проект към Община Пловдив на Дружеството на писателите – Пловдив.
Като председател на УС на сдружение „Бъдеще за децата ни“ развива от 2004 г. до 2013 г. заедно с екип от учители и родители активна дейност за работа с деца и младежи на територията на Община Баните. А от 2021 г. доброволческите й дейности са на територията на цялата страна, както и с български училища в САЩ. Организира различни формати в реална и онлайн среда с участието на деца и младежи от българското училище и българската общност в гр. Бостън – САЩ, от Асоциацията на българските училища в САЩ – ABSA, от Велинград, гр. Пловдив, с. Баните – Смолянска област, гр. Видин, гр. Враца и др. Включва се активно и в дейности на Националната пациентска организация, чийто член е Сдружението. От 2011 г. Сдружението е включено като член на Националната пациентска организация. През 2022 г. Маргарита Димитрова е избрана за секретар на секция „Ментално здраве“ към Националната пациентска организация, а от 2023 г. е избрана за член и на УС на Националната пациентска организация. Членството ѝ в организацията приключва през м. октомври 2025 г.
От лятото на 2022 г. организира заедно със съпруга си Алекси Димитров провеждането на формати в реална среда – детски работилници, благотворителни дейности и др., а през 2025 г. работи към Сдружение „Консултантско бюро Напредък 7“ в ЦСРИ – с. Цалапица като експерт „Образователни дейности“ .
През 2018 г. става член е на Съюза на учените в България, а през 2022 г – на Дружеството на писателите в гр. Пловдив. От м. февруари 2023 г. е негов секретар. По собствено желание напуска Дружеството през м. март 2026 г.
Има училищни, общински, регионални, национални и международни награди. Носител е на призове, сертификати и грамоти за цялостна дейност и по проекти. Удостоена е с почетното отличие „Неофит Рилски“, а през 2016 г. е обявена за Почетен гражданин на община Баните, област Смолян. Последните ѝ международни награди и признания са от 2026 г. – за есе от книгата „Водата дарява живот“- Диплома за 1-во място за България за проза в Петия международен конкурс „Литературна Азия-2025“, посветен на 560-та годишнина от създаването на казахстанската държавност /ханство/, Грамота „Златен орел“ по повод на 34-та годишнина от създаването на Съюза на испаноговорящите писатели UHE и Сертификат „Посланик на светлината“ от Международния фестивал на поезията „Духовност без граници“.
Д-р Маргарита Димитрова е майка на две деца – Васил и Любослава и има внучка Десислава.