Доц. д-р Златка Иванова Петрова

Доц. д-р Златка Иванова Петрова е родена на 25 май 1936 г. в с. Горни чифлик. През 1954 г. завършва Белоградчишката гимназия, а през 1959 г. се дипломира по специалността „Българска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Учителства като преподавател по български език и литература в различни градове на страната – Видин, Брезник, Шумен, Хасково и Враца. През 1971 г. започва преподавателската си работа по детска литература и методика на преподаване на родния език в Института за детски учителки – Враца, а през 1973 г. е избрана за старши преподавател. Ръководила е методически школи за детски учители в Михайловград, Лом, Берковица, Видин, Враца, Бяла слатина, Оряхово, Мездра и др. През 1979 г. е избрана за директор на  Полувисшия институт за подготовка на детски учителки – Враца и завършва едногодишната си следдипломна специализация по Методика на обучението по литература в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1980 г. е на специализация в Научноизследователския институт по предучилищно възпитание към Академията на педагогическите науки – Москва. През 1984 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Приказният жанр за интонационната изразителност на детската реч“ и получава научната и образователна степен „кандидат на педагогическите науки“ /доктор/. От 1988 г. е хабилитиран преподавател след спечелването на конкурс за доцент по методика на преподаването на български език и литеатура.
Доц. Златка Петрова има над 40 публикации и повече от 30 научни доклада в национален и международен мащаб. Тя е автор на монографиите „Приказката в света на детето“ /2000/, „Приказни отблясъци. Литературни анализи.“ /2001/ и  „В емоционалния свят на детето“ /2002/.
Наред с научната си дейност има значими изяви и в областта на поезията и изобразителното изкуство. Автор е на поетичните книги „Слънцето в очи да задържиш“, „Не будете тишината“, „По мостовете на надеждата“, „Маргарити“, „Теменужена виделина“ и „Към извора на дните ни“, както и на есета и много картини – графика и живопис публикувани в местни и национални издания.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен и на „Наградата на Враца“ /2001/, а от 1913 г. е почетен гражданин на гр. Враца за успехите в научната и педагогическата си дейност.

Умира на 21 март 2023 г. във Враца.