Почетният доктор по богословие на Московската духовна академия Епископ Антоний е роден на 23 септември 1915 г. в с. Хърлец, община Оряхово със светското име Константин Михайлов Костов Мучитанов. Средното си образовнание завършва в Софийската духовна семитария /1937/, а висше в Богословския факултет на Софийския университет /1941/. През 1942 г. в Рилския манастир е замонашен под името Антоний от Неврокопски митрополит Борис, а през 1943 г. е ръкоположен в сан йеромонах. Бил е протосингер на Неврокопската митрополия /1944-1949/, ректор на свещенническото училище при Черепишкия манастир /1950-1951/, игумен на Троянския манастир /1951/, настоятел на българското подводие при „Успение Богородично“ в Москва /1956-1960/. Служи в различни епархии, включително и във Видинската, където през 1962 г. по настояване на Видинския митрополит Неофит е хиротонисан за епископ с титул „Проватский“ в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. От същата година до 1971 г. е викарий на Видинския митрополит и след смъртта Неофит е един от номинираните канддати за Видински митрополит, но при избора печели Дометиан. След 1971 г. до 1977 г. е предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и викарий на Доростоло – Червенския митрополит Софроний, а от 1992 г., при разцепението на Българската православна църква, до смъртта си е член на архиерейския състав на Синода на Неврокопския митрополит Пимен и участва във всички синодални заседания и посещения в епархиите. От 1995 г. до 2002 г. е патриаршески викарий, но живее и служи в Русе.
През 1971 г. става почетен доктор по богословие на Московската духовна семинария.
Изследователи на делото и творчеството на Епископ Антоний твърдят, че той е най-първия следовник на най-значимия историк на Видинската епархийска и гражданска област Димитър Цухлев по отношение на манастирските и епиграфските паметници и на църковните старини във Видинска епархия. Неговите църковно-исторически и археологически проучвания започват през 1951 г. Като ректор на свещенническото училищепри Черепишкия манастир той разкрева гроба на св. Пимен Софийски Зограф – художник, просветител и книжовник от Атонската монашеска школа в началото на XVII век /1600-1605/, възобновител на Черепишката обител. Църковно – изследователските търсения на Епископ Антоний придобиват разцвет при служението му като викарий на Видинския митрополит Неофит /1962-1971/. В този период наред със своите отговорни църковни задължения, той обхожда много селища, месности и оброчища в епархията. Среща се с много хора и черпи сведения. Води старателно бележки, намира и литература, отнасяща се за селищата, които посещава. През 1968 г. помества на страниците на сп. „Духовна култура“ подробни сведения за Чипровския манастир, а през 1970 г. поредица от исторически очерци за епархийските манастири под общото заглавие „Манастирите във Видинска епархия“. Сведенията са подкрепени с богат справочен материал, спомени на лица наследени от родовата им памет и т.н.
Умира на 13 април 2002 г. в Русе.
През 2019 г. Русенската митрополия издава сборник за живота и служението на Проватския Епископ Антоний.