Проф. Елен Иванов Алексиев, дгмн /1920-2002/

Проф. д-р Елен Иванов Алексиев, дгмн е роден на 24 октомври 1920 г. в с. Търговище, общ. Чупрене. Основното си образование завършва в родното си село, а средно през 1938 г. във Видинската гимназия.
През 1942 г. завършва химия в СУ “Св.Климент Охридски“, а през 1951 г. и индустриална химия в Държавната политехника – София. От 1949 г. до 1953 г. е бил технически ръководител на книжната фабрика в София, след което, след спечелен конкурс, става научен сътрудник в Геологическия институт на БАН. През 1958 г. става кандидат на геологическите науки, а през 1959г. защитава дисертация, посветена на геохимията на редките елементи във Витошкия плутон и става старши научен сътрудник. През 1958-66 г. е завеждащ секция „Геохимия“ в Геологическия институт при БАН. От 1966 г. е професор, а от 1972 г. доктор на геологоминералогичните науки. Бил е експерт-геохимик по линия на ООН за периода 1966-67 г. и 1969-71 г.
Научните интереси на проф. Елен Алексиев са в областта на геохимията на редките и разсеяни елементи. Той е един от инициаторите в световен мащаб за използването им като индикатори за условията на формиране на скалните и рудни формации и концентрирането на полезни компоненти. Под негово ръководство в секция Геохимия, която ръководи от създаването й през 1961 г. до пенсионирането си през 1987 г., като основни направления на научноизследователската дейност се развиват основните направления: геохимия на редките и разсеяни елементи в магмените, метаморфните и рудните формации в България, изотопна геохимия и геохронология, биогеохимия и геохимия на околната среда. В резултат от прилагането на геохимичния подход в изследванията на различните типове скали под ръководството на проф. Алексиев са открити нови минерални суровини, потенциален източник за редки и разсеяни елементи. Това са алкалните скали при с. Свидня, различни видове пегматити, фосфогипсът, остатъчен продукт от преработката на апатити за фосфорни торове и др.
Той е ръководител на няколко проекта, финансирани от МОН, завършили с разработването на нов оригинален метод и технология за промишлен добив на редки и разсеяни елементи и стронций и фосфогипс. Има регистрирани и две съавторски изобретения. Ръководил е геоложките проучвания на минерализации на никел и кобалт в Бурунди, на фосфор в Заир и на калай и волфрам в Руанда.
Има съществени заслуги и като дългогодишен член на редакционните колегии на поредицата „Геохимия, минерология и петрология“ и на списание „Geologica Balkanica”. Председател е на Националния съвет на Международната геоложка корелационна програма към ЮНЕСКО, член е и на редица научни съвети, организации и съюзи.
Проф. Елен Алексиев е автор на повече от 70 научни публикации, трудове и статии в наши и чуждестранни научни списания и сборници.Първите му значими научни публикации са: монографията „Термичен анализ“ /1956/ и „Ръководство по анализ на водите“ /1957/ Фундаменталните му научни трудове са: „Диференциален термичен анализ“, „Рудоземни елементи“, „Геохимия редкоземленнiьх элементов“, „Термографско изследване на различни български въглища и торфове“, „Спектрален метод за определяне на селен в сулфидни руди“, „Геохимия на редките земи в Планския плутон“ и др.
Носител е на високи научни и държавни отличия – ордените „Св.св. Кирил и Методий“ I и III степен и „Червено знаме на труда“, медалите „Марин Дринов“, „1300 години България“ и др.
Неговият внук, кръстен на него, е Елен Герджиков – председател на СОС от 2012 г. Той е завършил философия в СУ “Св.Климент Охридски“ през 1998 г. и има магистратура по политология. Интересите и служебните му ангажименти са в различни сфери – философия, консултантски дейности в рекламата и политически и предизборни кампании, имиджмейкър на естрадни групи и състави, управител на заведения и др.
Проф. Елен Алексиев умира през 2001 г. в София.

През 2020 г. по повод 100 годишнината от рождението му на фасадата на къщата в София, в която е живял повече от 40 години и поставена паметна плоча с името на проф. д-р Елен Иванов Алексиев.