Проф. Евгени Тодоров Димитров, дсн

Проф. дсн Евгени Тодоров Димитров е роден на 22 февруари 1933 г. в с. Гюргич. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия, а висше във Висшия лесотехнически институт – София през 1958 г. До 1967 г. работи като специалист в Общинския народен съвет – Белоградчик, след което е назначен, след спечелен конкурс, за асистент във ВЛТИ. През 1974 г. след защита на дисертация в областта на горската таксация става кандидат на селскостопанските науки. През 1983 г. става доцент, а през 1990 г. доктор на науките. От 1993 г. е професор и в продължение на 2 години е ръководител на катедра „Лесоустройство“ на ВЛТИ – София.
Специализирал е в Ленинградската лесотехническа академия /1976/ и в Белоруския технологичен институт /1985/.
В преподавателската си дейност изнася лекции по дисциплините – „Горска таксация“ и „Лесоустройство“. В съавторство е издал „Методическо ръководство по горска таксация“ /1980/ и учебниците „Горско промишлена таксация“ /2000/ и „Лесоустройство“ /2000/.
В научната си и приложна дейност работи за решаването на сложни таксационни и лесоустройствени проблеми. Той пръв прилага съвременните електронно-изчислителни средства в научно-изследователската работа и е сред пионерите в прилагането на математико-статистическите и номографичните методи в лесовъдството.
Автор е на над 190 научни труда, учебници и учебни помагала, публикувани у нас и в чужбина. От тях 3 монографии – две за моделиране строежа, обема и сортиментите на средновъзрастните и дозряващите белоборови, смърчови и елови дендроценози /2003/ и издънкови дендроценози от сребролистна липа /2001/ и третата свързана с определяне на биомасата на естествения бял бор /2001/- излезли в 2 самостоятелни книги. Научните му трудове са реферирани в над 40 оксфордски и в 45 съветски и руски публикации.
Член е на Съюза на учените и Съюза на лесовъдите в България. Бил е член на редколегията на сп.“Гора“ и на Експертния съвет към Министерството на горите и горската промишленост. Избиран е за член на академични и факултетни съвети във ВЛТИ и ЛТУ, както и на Специализирания научен съвет към ВАК.
През 1990 г. е награден с Почетната значка на Съюза на учените в България, а през 2003 г. с Почетния знак на ЛТУ.